След няколко минути лекцията свърши, Колин затвори бележника и го пъхна в раницата си. Преметна я през рамо и разкриви лице, когато тя удари натъртените му ребра. След лекциите планираше да потренира, но още не бе готов за спаринг и схватки — само тежести, основни упражнения и половин час скачане на въже. След кратка почивка щеше да си сложи слушалките и да пробяга девет километра, слушайки музиката, омразна за родителите му, а после да се изкъпе и да отиде на работа. Почуди се как ще реагира шефът му, когато го види; едва ли щеше да остане очарован. Лицето му не подхождаше на туристическата атмосфера, но какво да направи?
Следващата лекция започваше след час и той тръгна към библиотеката. Миналата седмица се бе заел с най-неотложната курсова работа, но искаше до два дни да завърши черновата, а нямаше да му е лесно. Налагаше се да използва целесъобразно ограниченото време, което му оставаше между тренировките и работата.
Тялото още го болеше след двубоя. Вървеше бавно и наблюдаваше реакциите на момичетата, с които се разминаваше. Бяха почти еднакви — забелязваха го, поглеждаха го бързо още веднъж, по лицата им се изписваше стъписване и страх, после се преструваха, че изобщо не го виждат. Мисълта го развесели — едно зловещо „Ухууу!“ и щяха да си плюят на петите.
Свърна по друга алея, но някой извика зад него:
— Хей, чакай! Хей!
Сигурен, че не викат него, Колин продължи напред.
— Хей, ти, с насиненото лице! Чакай!
Едва след секунда схвана, че е чул правилно. Спря и се обърна. Тъмнокосото момиче от аудиторията му махаше с ръка. Озърна се през рамо — никой друг не гледаше към тях. Момичето приближи и той се увери, че не се е припознал — беше любопитната непозната.
— На мен ли говориш?
— Ти как мислиш? — Тя спря на няколко крачки от него. — Да виждаш другиго с насинено лице?
Колин не беше сигурен дали да се обиди, или да се разсмее, но тя изрече думите така, че беше невъзможно да й се разсърди.
— Познаваме ли се?
— В един курс сме.
— Знам. Забелязах, че ме гледаш. Но не те познавам.
— Имаш право — съгласи се тя. — Не се познаваме. Но може ли да те попитам нещо?
Той разбра какво ще последва — „насиненото“ лице изискваше обяснение. Намести раницата си и призна:
— Бих се.
— Очевидно — каза тя. — Но исках да те питам друго. На колко си години?
Той примигна изненадано.
— На двайсет и осем. Защо?
— Чудесно — констатира тя, сякаш не чу въпроса му. — Къде отиваш?
— В библиотеката.
— Добре. Аз също. Може ли да дойда с теб? Мисля, че трябва да поговорим.
— За какво?
Тя се усмихна, смътно напомняйки му за нечие друго лице.
— Ще разбереш, ако поговорим.
4.
Мария
— Къде отиваме? — попита Мария от шофьорското място.
Преди половин час бе взела Серена от Саут Франт стрийт, която лъкатушеше край река Кейп Фиър. Серена я чакаше на кръстовище в квартал, пълен с по-стари офис сгради, бараки и навеси за лодки край брега. Стоеше, сякаш не забелязва как я зяпат работниците от строежа в отсрещния край на улицата. Бавно, но сигурно мястото се съживяваше, както и цялото крайбрежие на реката, но цялостното преображение предстоеше.
— И защо ме извика да те взема?
— Вече ти обясних. Отиваме на ресторант — отговори сестра й. — Взе ме, защото тази вечер не смятам да шофирам. Ще пийна чаша-две. — Отметна косата от рамото си. — Между другото, интервюто мина добре. Чарлс каза, че явно съм много разсъдлива. Благодаря, че попита.
Мария въздъхна.
— Как стигна дотук?
— Стив ме докара. Мисля, че ме харесва. По-късно ще се срещнем наблизо.
— Несъмнено те харесва, щом се е примирил с този трафик.
Първата половина на септември бе отминала, но горещината напомняше по-скоро началото на август и на плажа имаше много хора. Мария вече бе обиколила два пъти улицата, търсейки място да паркира.
— На кого му пука? Нали сме на плажа!
— В града има по-добри ресторанти.
— Откъде знаеш? Идвала ли си на Райтсвил Бийч, откакто се върна?
— Не.
— Именно. Живеем в Уилмингтън. От време на време трябва да идваш на плажа.
— Забрави ли, че греба? Виждам брега по-често от теб.
— Имах предвид място, където има хора, а не само птици, костенурки и подскачащи риби. Забавно е, има страхотна гледка и атмосфера.
— „Краби Пийтс“?
— Местна забележителност.