— Туристически капан.
— Е, и? Не съм била там и искам да видя защо го превъзнасят.
Мария сви устни.
— Защо имам чувството, че не ми казваш всичко?
— Защото си адвокат. Мнителна си.
— Може би. Или наистина замисляш нещо.
— Защо ме подозираш?
— Защото е събота вечер. Никога не излизаме в събота вечер. Никога не си ме канила да излезем в събота вечер.
— Затова ще вечеряме рано — отговори Серена. — В баровете наоколо ще свирят няколко банди. Със Стив и други приятели ще послушаме музика, после ще ходим на парти. Концертите обаче започват след десет, така че имаме достатъчно време.
Мария знаеше, че сестра й крои нещо, но нямаше представа какво.
— Нали не очакваш да се влача с вас?
— Как не! — изсумтя Серена. — Твърде стара си. Все едно да излизам с нашите.
— О, благодаря.
— Не ме вини. Ти каза, че си надраснала момчетата на моята възраст. Защо? Да не би да си промени мнението?
— Не съм.
— Затова само ще вечеряме.
Мария внезапно забеляза кола да освобождава място и свърна, готова да го заеме. Намираше се на пресечка две от ресторанта, но се съмняваше да успее да паркира по-близо. Докато маневрираше, непрекъснато имаше чувството, че Серена е прекалено потайна, и тя явно прочете мислите й.
— Престани да се притесняваш. Убиваш настроението ми. Толкова ли е трудно да прекараш малко време със сестричката си?
Мария се поколеба.
— Добре, но държа да сме наясно… Ако си поканила някого да вечеря с нас или друга подобна щуротия, няма да ми бъде приятно.
— Не съм Джил и Пол! Не бих ти уредила ужасна среща на сляпо, без дори да те попитам. Но ако ще ти олекне, гарантирам ти, че никой няма да седи на масата ни. Всъщност ще вечеряме на бара. Гледката оттам била по-красива. Става ли?
След известен размисъл Мария изключи двигателя.
— Става.
* * *
Разположен в съседство с един от кейовете на Райтсвил Бийч, „Краби Пийтс“ съществуваше от близо четирийсет години. Оцелявайки на косъм ураган след ураган, сградата щеше да е обречена, ако не я укрепваха непрекъснато. Боята й се лющеше, покривът изглеждаш килнат, няколко прозореца бяха със счупени кепенци.
Макар и неугледен, ресторантът бе пълен с клиенти. Двете сестри едва си проправиха път през хората, чакащи за маса. Докато се провираше след сестра си до стълбите към бара на покрива, Мария оглеждаше дървените маси, разностилните столове и графитите по стените. От тавана висяха предмети, които първият собственик, Пийт — споминал се преди години — изглежда уловил в рибарските си мрежи: джанти, маратонки, спукани баскетболни топки, женски сутиен, играчки и множество автомобилни табели от над десет щата.
— Бива си го, а? — подхвърли Серена.
— Определено е претъпкано.
— И това е нещо. Хайде!
Изкачиха скърцащите стъпала до покрива. Излязоха на светло и Мария присви очи под безоблачното небе. За разлика от ресторанта долу, край масите тук седяха възрастни и пиеха бира или коктейли. Три келнерки по къси панталонки и блузи без ръкави сновяха между клиентите и сръчно прибираха празните бутилки и чаши и сервираха нови. Върху половината маси имаше метални подноси с рачешки крака и хората чупеха черупките, за да се доберат до месото.
— Върви ни — отбеляза Серена. — Има две свободни места на бара.
Барът се намираше в далечния край, отчасти покрит с ръждясал алуминиев навес и обрамчен от десет високи стола. Мария последва Серена, слаломирайки между масите под палещото слънце. В сянката под навеса бе по-хладно и след като седнаха, тя усети как соленият бриз се вмъква под дългата коса над врата й. Над рамото на сестра си видя вълните, разбиващи се в брега — синьото ненадейно се превръщаше в бяло и после пак възвръщаше лазурния си оттенък. Макар да наближаваше време за вечеря, стотици хора се плискаха във водата или се излежаваха върху хавлии на пясъка. Кеят бе пълен с рибари, преметнали въдиците си над парапета в очакване нещо да клъвне. Серена хвърли поглед към брега и се обърна към сестра си:
— Признай си — предизвика я. — Точно от това имаше нужда. Кажи, че бях права.
— Добре. Права беше.
— Харесва ми да го чувам! — изчурулика сестра й. — А сега да си поръчаме нещо за пиене. Какво искаш?
— Чаша вино.
— Не, не — поклати глава Серена. — Никакво вино! Сбъркала си мястото. Трябва ни нещо по… по плажно, все едно сме на почивка. Пиня колада, „Маргарита“ и прочее.