— Сериозно?
— Наистина е време да се научиш да живееш. — Серена се надвеси над бара. — Хей, Колин! Може ли да поръчам две питиета?
Мария не бе забелязала бармана и очите й проследиха погледа на сестра й. С избелели джинси, риза с бяла яка и навити над лактите ръкави, той довършваше поръчка на келнерката в далечния край на плота. Мария машинално констатира, че е изключително атлетичен, с добре оформени рамене и тесни хълбоци. Косата му, подстригана късо, почти по войнишки, разкриваше сложна татуировка с бръшлянови клонки, виещи се по врата му. Беше с гръб към тях, но Мария се възхити колко бързо приготвя коктейлите. Приведе се към сестра си.
— Не каза ли, че не си идвала тук?
— Не съм.
— Откъде знаеш името на бармана тогава?
— Приятел ми е.
При тези думи барманът се обърна. Лицето му оставаше в сянка и Мария не различи веднага чертите му. Едва когато пристъпи по-близо, забеляза поизбледнялата синина върху скулата му и тутакси разбра. Барманът също замръзна за секунда, несъмнено отразявайки огледално мислите й: „Що за шегичка?“. В последвалия неловък момент тя остана с впечатлението, че макар да не е очарован от изненадата на Серена, не е и особено притеснен от нея. Той продължи напред, застана пред тях и облегна ръка върху бара, разкривайки изваяния си, изпъстрен с татуировки мускул под лакътя.
— Здрасти, Серена — поздрави. Отмереният му, уверен глас беше точно какъвто го помнеше. — Дойде значи.
Серена явно реши да се държи, сякаш не е режисирала цялата сцена.
— Защо не? Денят е чудесен! — Разпери широко ръце. — Мястото е страхотно! Имаше право за гледката. Невероятна е. Много работа ли имаш днес?
— Затрупан съм.
— Логично. Кой би пропуснал такъв ден? О, между другото, това е сестра ми Мария.
Очите на Колин срещнаха нейните, неразгадаеми, с изключение на едва доловимите шеговити искрици в дебрите им. Отблизо съвсем не изглеждаше както през нощта, когато смени гумата й; стига да поиска, с високите си скули, синьо-сивите очи и дългите мигли несъмнено би омаял почти всяка жена.
— Здравей, Мария. — Той й протегна ръка над бара. — Аз съм Колин.
Тя пое дланта му и усети силата, стаена в нея. Пусна я и забеляза как очите му се насочват към Серена и после отново към нея.
— Какво да ви донеса? — попита.
Серена огледа внимателно двамата и се облакъти на бара.
— Две пиня колади?
— Веднага! — кимна ведро той.
Обърна се, взе блендера и се приведе да отвори хладилника. Мария забеляза как джинсите се изопват по бедрата му, проследи с поглед как приготвя съставките и накрая се обърна с присвити очи към сестра си.
— Сериозно? — повдигна вежди с тон, прозвучал по-скоро като констатация, отколкото като въпрос.
— Какво? — повдигна рамене Серена, очевидно доволна от себе си.
— Затова ли дойдохме? Защото искаше да се срещнем?
— Ти каза, че не си успяла да му благодариш. Сега имаш възможност.
Удивена, Мария поклати глава.
— Как…
— Колин е в моя курс. — Бръкна в кошничката с фъстъци върху плота и разчупи един. — Всъщност сме заедно на два семинара, но се запознахме тази седмица. Докато се опознавахме, той спомена, че работи тук и е на смяна днес следобед. Реших, че ще е забавно да се отбием и да го видим.
— Разбира се.
— Какво толкова? Ще си тръгнем след малко и ти ще се прибереш вкъщи да плетеш терлички за котенца и така нататък. Не е голяма работа.
— Нима?
— Все ми е едно дали ще разговаряш с него, или не — сви рамене Серена и си взе още фъстъци. — Това е твоят живот, не моят. Но след като сме дошли тук, нека се позабавляваме, а?
— Наистина ми е неприятно, че…
— Ако случайно те интересува, Колин е много мил — прекъсна я сестра й. — И умен. А и няма как да не признаеш, че е доста сексапилен барман. — Понижи глас и продължи шепнешком: — Татуировките му са доста секси според мен. Обзалагам се, че има и по невидимите места.
Мария беше объркана.
— Мисля… — заекна тя, опитвайки се да проумее случващото се и обзета от същото объркване както през нощта, когато срещна Колин. — Може ли просто да си изпием коктейлите и да си тръгнем?
Серена разкриви лице.
— Но аз съм гладна!
Колин се върна с чашите им и остави разпенените питиета пред тях.
— Нещо друго? — попита.
Преди Мария да откаже, Серена изрече високо, за да надвика гълчавата наоколо:
— Ще ни донесеш ли менюто?