* * *
Докато вечеряха, Серена се преструваше, че не забелязва неудобството на по-голямата си сестра.
Все пак Мария нямаше как да не признае, че неудобството не беше чак толкова непреодолимо, колкото се опасяваше, защото Колин бе твърде зает и се отнасяше с тях както към всички останали клиенти. Не спомена, че е сменял гумата на Мария, нито че е състудент на Серена, понеже едва смогваше да изпълнява поръчките на бара. Сновеше непрекъснато от единия до другия му край, приготвяше питиета, уреждаше сметки, подаваше това или онова на келнерките. През следващия час на покрива стана още по-оживено и макар че не след дълго пристигна втори барман — красива блондинка, вероятно година по-голяма от Серена — работата не секваше. Единствено по бързата поява на вечерята им и вторите две чаши с питиета пролича, че Колин познава Серена. Той разчисти чиниите им секунди след като се нахраниха, подготви им сметката и я уреди още щом Мария извади кредитната си карта. Междувременно Серена не спираше да бърбори оживено.
Мария ту забравяше за присъствието на Колин, ту го търсеше неволно с поглед. Серена не го спомена нито веднъж, но на нея той й се струваше твърде възрастен за студент. Понечи да попита сестра си, но реши да не й доставя това удоволствие, понеже й беше ядосана за погодения номер.
Призна си обаче, че Серена е права за Колин — когато не бе насинен, окървавен и мокър на безлюдно шосе, той изглеждаше много привлекателен. Странно спретнат въпреки татуировките и силното тяло, с непринудена усмивка, доколкото можеше да прецени, всичките три келнерки бяха влюбени в него. Както и жените, настанили се преди двайсетина минути в отсрещния край на бара. Издаваха ги усмивките, когато им приготвяше питиетата, и погледите им, когато се отдалечеше. Същото важеше и за барманката; макар и заета колкото него, тя явно се разсейваше, ако Колин се пресегнеше до нея за чаша или бутилка с алкохол.
Привлекателните бармани се срещаха достатъчно често, та да са клише, както и флиртовете с тях, но реакцията на Колин към деликатните и не толкова деликатните сигнали я изненада. Държеше се любезно с всички, ала сякаш не забелязваше вниманието на обожателките си. Или поне даваше вид, че не го забелязва. Докато се опитваше да разгадае мотивите му, друг по-възрастен барман се появи зад плота и отчасти закри Колин. До нея Серена бе извадила телефона си и пишеше съобщение.
— Казвам на Стив и Мелиса, че сме приключили — обясни й тя.
— Тук ли са?
— Идват насам. — Мария кимна и сестра й продължи: — Той е на двайсет и осем, между другото.
— Стив ли?
— Не. Стив е колкото мен. Колин е на двайсет и осем.
— И?
— И ти си на двайсет и осем.
— Знам.
Серена довърши питието си.
— Реших да го спомена, понеже през цялото време го наблюдаваше крадешком.
— Нищо подобно.
— Не можеш да ме заблудиш.
Мария взе чашата си, леко замаяна от алкохола.
— Добре де — призна тя. — Погледнах го веднъж-дваж. Но да си в колежа на двайсет и осем е малко странно, не мислиш ли?
— Зависи.
— От какво?
— Кога си започнал. Колин е започнал преди две години, така че се движи по график. Иска да стане начален учител като мен. И ако си любопитна, оценките му са по-добри от моите. Учи много сериозно. Сяда на първите редове в залата и си води абсурдни бележки.
— Защо ми го казваш?
— Защото е очевидно, че проявяваш интерес към него.
— Не проявявам интерес.
— Заявяваше го ясно цяла вечер — съгласи се уж невинно Серена. — С мъж като него определено не би излязла на танци. С такъв красавец? Моля ви се.
Мария понечи да отговори, но се отказа. Каквото и да кажеше, само щеше да насърчи сестра си. В последвалата тишина телефонът на Серена изжужа и тя погледна екрана.
— Стив е долу. Готова ли си да тръгваме? Или ще останеш тук?
— Защо? Защото искаш да пофлиртувам с Колин?
— Той не е тук.
Мария се огледа. Колин наистина беше изчезнал.
— Беше следобедна смяна, работното му време сигурно е свършило — добави Серена, плъзвайки се от стола си. Преметна чантата си през рамо. — Благодаря за вечерята, между другото. Искаш ли да слезеш с мен?
Мария взе чантата си.
— Нали каза, че не искаш да се запознавам със Стив?
— Пошегувах се. Всъщност той иска да стане адвокат. Може би ще успееш да го разубедиш.
— Защо да го разубеждавам?
— Аз ли да ти обяснявам след всичко, което преживя?