Мария замълча. Серена и родителите й знаеха колко мъчителни бяха последните й две години.
— Жалко все пак — додаде сестра й.
— Какво имаш предвид?
— Колин наистина бе много зает днес, но ти така и не му благодари, че ти смени гумата. Дори да не искаш да говориш с него, той ти е помогнал и можеше да му благодариш.
Мария отново не продума. Когато заслиза по стълбите след Серена обаче, си помисли, че както винаги сестра й има право.
* * *
Стив бе симпатичен по момчешки, а карираните къси панталони и светлосиньото поло в тон с мокасините му допълваха впечатлението. Изглеждаше добре, ала от пръв поглед личеше, че той проявява по-жив интерес към Серена — която разговаряше предимно с Мелиса — отколкото тя към него. Мария се укори мислено, но когато тръгна към колата си, усети известна завист към сестра си за лекотата, с която направляваше живота си.
От друга страна, колко труден е животът на двайсет и една годишна студентка? Колежът е сапунен мехур, който те изолира от външния свят. Имаш много свободно време, приятели, които живеят или с теб, или в съседство, и си изпълнен с оптимизъм за бъдещето, макар да нямаш точна представа какво те чака. В колежа всеки е убеден, че животът му ще протече по план, пренасяйки го от един прекрасен спомен до друг сред каскада от безметежни тридневни уикенди.
Мария се поколеба. Да, така се чувстваха хората като Серена. Нейният опит бе различен, защото гледаше на ученето по-сериозно от другите; помнеше колко често нервите й бяха изопнати. Хвърляйки поглед назад, осъзна, че вероятно е залягала твърде много над учебниците и се е тревожела прекалено за изпитите. Пишеше курсови работи до късно през нощта, редактираше ги отново и отново, докато изглади всяка дума. Тогава това й се струваше най-важното нещо на света, но през последните няколко години започна да се пита защо е смятала така. Бил Гейтс, Стив Джобс, Майкъл Дел и Марк Зукърбърг не бяха завършили колеж, а живееха добре, нали? Интуитивно бяха разбрали, че светът не държи на оценките и дори на дипломите, поне в дългосрочен план, особено в сравнение с качества като креативност и постоянство. Оценките, разбира се, вероятно й бяха помогнали да я назначат като помощник в кабинета на областния прокурор, но поинтересувал ли се беше някой оттогава? Когато я наеха в кантората, обърнаха внимание единствено на професионалния й опит, без да отдават каквото и да било значение на първите двайсет и четири години от живота й. В момента разговорите й с Барни засягаха само настоящата й работа, а интересът на Кен бе от съвсем друго естество.
Тя съжали, че не си е взела свободна година след дипломирането, за да обиколи Европа, да постъпи като доброволец в Американския учителски корпус или нещо подобно. Честно казано, нямаше значение какво, стига да е интересно. От бързане да порасне обаче и да стане зрял човек, изобщо не й бяха хрумнали такива идеи. Невинаги имаше чувството, че живее истински, и понякога се упрекваше за решенията, които е вземала. Но сега всъщност не беше ли твърде млада да се разкайва? Горчивите равносметки не са ли характерни за средната възраст? Родителите й бяха на средна възраст, ала определено не страдаха от душевни терзания. Серена от своя страна се държеше, сякаш няма никакви грижи. Къде тогава беше сбъркала Мария?
Отдаде меланхолията на коктейлите, чието въздействие все още усещаше. Реши да отложи сядането зад волана, присви очи към кея и си каза: „Защо не?“. Беше се здрачило, но щеше да се стъмни едва след час.
Обърна се и тръгна към водата, наблюдавайки хаотичното море от семейства, оттеглящи се от плажа — загорели от слънцето деца, преуморени и хленчещи, се тътреха след загорелите си от слънцето и преуморени родители, натоварени с плувни дъски, хладилни чанти, чадъри и хавлии.
Мария се спря да си събуе сандалите, питайки се дали ще познае някого от гимназията и дали те ще я познаят. Не забеляза обаче нито едно познато лице. Тръгна през пясъка и изкачи стълбите към кея точно когато слънцето започна бавно да потъва зад хоризонта. През пролуките под краката й пясъкът отстъпи място на плитки води, а те на свой ред — на вълни, носещи се към брега. И от двете страни сърфистите продължаваха да преследват прибоя. Възхитена от грациозните им движения, тя подминаваше рибари — мъже и жени, млади и стари, вглъбени в собствените си светове. Спомни си как, когато бе тийнейджърка, момчето, което харесваше, я придума да опита. Денят се оказа горещ, а въдичарството — по-трудно, отколкото предполагаше. Тръгнаха си с празни ръце и по-късно тя осъзна, че харесва момчето повече, отколкото някога ще хареса риболова.