— Преди. Не сега.
— Но току-що каза, че не ходиш в барове.
— Затова не се забърквам в неприятности.
— А ходиш ли в клубове?
Той сви рамене.
— Зависи в кой клуб и с кого. Рядко, от време на време.
— Защото и там се забъркваш в неприятности?
— Преди се забърквах.
Тя обмисли отговора му и пак се обърна към хоризонта. Луната сияеше в сивкавото небе, което бавно потъмняваше. Колин проследи мълчаливо погледа й.
— Какви неприятности? — наруши тишината тя.
Той повдигна капака на макарата, дръпна кордата и отговори:
— Биех се.
За момент тя се поколеба дали е чула правилно.
— Биеше се в барове?
— Допреди няколко години непрекъснато се сбивах с някого.
— Защо?
— Мъжете обикновено отиват на бар по четири причини: да се напият, да се видят с приятели, да свалят момичета или да се бият. Аз ходех и заради четирите.
— Искаше да се биеш?
— Обикновено.
— Колко пъти?
— Май не разбрах въпроса ти.
— Колко пъти си се сбивал?
— Не помня точно. Над сто вероятно.
Тя примигна.
— Сто пъти?
— Да.
Тя се почуди какво да каже.
— Защо ми го казваш?
— Защото ме попита.
— Отговаряш винаги, каквото и да те попитат?
— Невинаги.
— Но мислиш, че е добре да ми кажеш нещо такова?
— Да.
— Защо?
— Адвокатка си, нали?
Тя си пое рязко дъх, изненадана от рязката смяна на темата.
— Серена ли ти каза?
— Не.
— Откъде знаеш тогава?
— Не знам. Предположих, защото задаваш много въпроси. Като повечето адвокати.
— А понеже си се сбивал често в баровете, вероятно си се срещал с доста адвокати?
— Да.
— Още не мога да повярвам, че ми го каза.
— Защо не?
— Защото когато се запознаят с някого, хората обикновено не признават, че са участвали в пиянско сбиване.
— Добре… Но както споменах, вече не се бия.
— Ами онази вечер?
— Това беше ММА мач. Смесени бойни изкуства. Няма нищо общо с това, което правех някога.
— Но все пак е бой, нали?
— Спорт е. Като бокса и таекуондото.
Тя присви очи.
— Биеш се в клетка? И всичко е позволено?
— Да на първия въпрос, не на втория. Има правила. Всъщност има много правила, дори да изглежда жестоко.
— Жестокостта ти харесва?
— Отразява ми се добре.
— Защо? Помага ти да не се забъркваш в неприятности?
— И това. — Той се усмихна и за пръв път от много, много отдавна тя откри, че наистина няма думи.
5.
Колин бе виждал и други да реагират като нея. Знаеше, че Мария обмисля дали да остане. Откровенията за миналото му обикновено отблъскваха хората. Той вече не се кореше за грешките си, но и не се гордееше с тях. Беше такъв, какъвто е, с всичките си недостатъци, и го приемаше. Сега бе неин ред да вземе решение.
Знаеше, че Евън би поклатил неодобрително глава, задето отговори така на въпросите й, но приятелят му не разбираше колко е безполезно да се опитва да скрие истината. Хората са и любопитни, и предпазливи. Който и да напишеше името му в интернет, бързо щеше да открие десетки вестникарски статии за него и нито една похвална. Ако не бе откровен от самото начало, Мария или Серена вероятно щяха да го проверят в Гугъл, както бе направила Виктория.
Срещнаха се в спортната зала преди две години. Разменяха по няколко думи и понякога се уговаряха да тренират заедно. Мислеше, че се разбират, и я смяташе за добър партньор в тренировките, но внезапно тя започна да го отбягва. Не отговаряше на съобщенията и на обажданията му и идваше в залата сутрин, а не вечер. Когато най-сетне успя да поговори с нея, тя му каза какво е научила за него и заяви, че повече не иска да общуват. Не пожела да го изслуша, а и той не се опита да се оправдае. Почуди се обаче защо изобщо го е проучвала в интернет. Не бяха любовници; не беше сигурен дори дали са приятели. След месец тя престана да идва в залата и повече не я видя.
И други, разбрали истината, страняха от него. Евън се шегуваше, че Колин разказва цялата си история на всеки, който го попита, ала не беше точно така. Миналото му не влизаше в работата на никого и обикновено спазваше този принцип, освен ако не сметнеше, че някой е — или може да стане — част от живота му. Бе твърде рано да определи дали Мария попада в тази категория, но със Серена учеха заедно, а щом го бе заговорила веднъж, вероятно щеше да го заговори пак. Признаваше обаче, че нещо у Мария го е заинтригувало. Начинът, по който изглеждаше, разбира се — по-зряла, по-пленителна версия на Серена, със същата тъмна коса и очи — но в бара бе установил колко й е чужда суетата. Привличаше погледите на мъжете, ала не ги забелязваше — рядко качество. Първоначалното му впечатление обаче бе по-дълбоко. За разлика от жизнерадостната, общителна Серена, която не беше негов тип, Мария изглеждаше по-мълчалива, по-сдържана и очевидно интелигентна.