Колкото до Мария…
Не беше я виждал в Уилмингтън, защото бе заминала за юридическа конференция. Нея обаче познаваше най-добре. Пътищата им се бяха пресичали многократно, когато тя живееше в Шарлот. Бе разговарял с нея. Опитваше се да я убеди, че греши. В крайна сметка тя му причини страдание, каквото никой не заслужава, и той я мразеше до дън душа.
Когато Серена се сбогува с приятелката си и тръгна към паркинга, той продължи напред. Нямаше причина да я следи, а и в неделя щеше да види малкото, но щастливо семейство. Особено Мария. Тя бе дори по-красива от сестра си, но, честно казано, и двете бяха печеливши в генетичната лотария с тъмните си очи и почти съвършеното си телосложение. Опита се да си ги представи седнали една до друга до масата; въпреки седемгодишната разлика във възрастта, мнозина биха ги взели за близначки. И все пак не си приличаха съвсем. Серена бе много общителна, а Мария — по-мълчалива и сдържана, по-сериозната и по-прилежната от двете. Въпреки това бяха близки, не само сестри, но и добри приятелки. Той разсъди, че вероятно Серена вижда у сестра си черти, на които би искала да подражава, и обратното. Усети трепет при мисълта за уикенда — несъмнено последния, когато семейството се събира при нормални обстоятелства. Искаше да види как ще се държат, преди напрежението да зарази сладкото им, щастливо семейство… преди да ги завладее страхът. Преди живота им бавно — а после неумолимо — да започне да рухва.
Той все пак бе дошъл тук с цел и тази цел имаше име.
Името й бе Отмъщение.
1.
Колин
Колин Ханкок застана пред умивалника в тоалетната на закусвалнята и запретна риза, за да огледа по-добре синините по ребрата си. Утре сигурно щяха да изглеждат тъмноморави. Потрепери при вида им и макар да знаеше от опит, че болката е поносима, се запита дали на сутринта ще го боли, когато вдишва.
Лицето му обаче…
Нищо чудно да създаде проблеми — не на него, а на другите. Колегите му несъмнено щяха да го зяпат с ококорени, уплашени очи и да си шушукат зад гърба му, но се съмняваше да го попитат какво се е случило. През първите няколко седмици в университета повечето му състуденти се държаха любезно, но явно никой не знаеше как да се отнася с него, а и никой не го заговаряше. Не че се притесняваше. Първо, всички бяха момичета с по шест-седем години по-млади от него. Нямаха допирни точки. С течение на времето и те като всички останали щяха да стигнат до съответните заключения за него. Честно казано, не го беше грижа.
Все пак си призна, че в момента изглежда особено отблъскващо. Лявото му око бе подуто, а дясното — кървясало. По средата на челото му имаше дълбока рана, вече залепена, а синината с оловен цвят върху скулата му приличаше на рождено петно. Разцепените му, подпухнали устни довършваха картината. Налагаше се да сложи лед върху лицето си възможно най-скоро, ако иска момичетата в аудиторията да успеят изобщо да се съсредоточат. Но стъпка по стъпка; сега умираше от глад и се нуждаеше от гориво. От два дни почти не беше ял и му трябваше нещо бързо, вкусно и евентуално не съвсем нездравословно. За съжаление по това време на нощта повечето ресторанти бяха затворени. Ето как се оказа в долнопробната закусвалня край магистралата с прозорци с решетки, изтъркан балатум на пода, петна по стените и столове с тапицерия, залепена с тиксо. Мястото обаче имаше предимство — нито един клиент не обърна внимание как изглежда, докато вървеше към масата. Хората, които идват в подобни свърталища в малките часове, умеят да си гледат своята работа. Очевидно половината посетители се опитваха да изтрезнеят след пиянската нощ, а втората половина — несъмнено професионални шофьори — също се опитваха да изтрезнеят от малко по-леко алкохолно натравяне.
На такова място е лесно да се забъркаш в неприятности и след като свърна по покритата с чакъл алея, следван от приуса на Евън, почти очакваше приятелят му да продължи нататък. Ала на него явно също му бе хрумнала идеята за неприятностите. Само това би го накарало да стъпи в подобно заведение по това време на денонощието. Евън не се сливаше с клиентелата с розовата си риза, карираните чорапи, кожените мокасини и пясъчнорусата коса, разделена на път. Всъщност приусът му също бе като неонов знак, обявяващ на всеослушание, че целта му е да си изпроси боя от добрите стари момчета с пикапи, постарали се да се подредят хубавичко през нощта.