— От Райли съм. Когато бях малък, прекарвах летата в Уилмингтън, а след гимназията няколко години идвах за по месец-два. От три години живея постоянно тук.
— Нищо чудно да сме били съседи.
— Съседи или не, съмнявам се да сме се движили в едни и същи приятелски кръгове.
Тя се усмихна.
— Значи… се премести тук, за да учиш в колежа?
— Не отначало. Колежът дойде малко по-късно. Дойдох тук, защото родителите ми ме изгониха и не знаех къде другаде да отида. Приятелят ми Евън живее тук и в крайна сметка наех свободната му стая.
— Родителите ти те изгониха?
Той кимна.
— Все някой трябваше да ме събуди. Те го направиха.
— О… — Тя се постара гласът й да прозвучи неутрално.
— Не ги виня — продължи той. — Заслужавах го. И аз бих постъпил като тях.
— Заради сбиванията?
— Не само, но и те бяха част от картината. Бях проблемно дете. А след гимназията известно време бях проблемен възрастен. — Той я погледна. — А ти? С родителите си ли живееш?
Тя поклати глава.
— Имам апартамент на Маркет стрийт. Колкото и да ги обичам, няма начин да живея с тях.
— Работят ли?
— Имат ресторант. „Ла Косина де ла Фамилия“. Намира се в града.
— Чувал съм за него, но не съм ходил.
— Отиди! Храната наистина е добра — мама още готви там — и мястото винаги е пълно.
— Ще получа ли намаление, ако спомена името ти?
— Трябва ли ти намаление?
— Всъщност не. Просто се питах колко сме напреднали.
— Ще видя какво мога да направя. Все ще успея да задействам някоя връзка.
Вече наближаваха стълбите. Тя се спусна грациозно по тях и той я последва.
— Искаш ли да те изпратя до колата ти? — попита я, срещайки погледа й.
— Няма нужда. Наблизо е — отвърна тя.
Той премести въдицата върху другото си рамо. Не искаше вечерта да свършва.
— Щом Серена е с приятели, какви са твоите планове?
— Никакви. Защо?
— Искаш ли да послушаме музика? И бездруго сме тук? Още не е толкова късно.
Въпросът му изглежда я изненада и за миг му се стори, че ще откаже. Тя намести дръжката на чантата си и пръстите й си поиграха с катарамата. Докато чакаше, той отново си помисли колко е красива с дългите тъмни мигли, засенчващи чувствата й.
— Не каза ли, че не ходиш в барове?
— Не ходя. Но може да се разходим по плажа и да чуем нещо добро.
— Има ли добри групи тук?
— Нямам представа.
По лицето й се изписа колебание, после тя най-сетне се предаде:
— Съгласна съм. Но не искам да закъснявам. Нека просто да повървим по брега. Предпочитам да не съм тук, когато нахлуят тълпите.
Той се усмихна и усети как нещо у него се отпуска. Вдигна кутията със стръвта.
— Само да я оставя, за да не я мъкна през цялото време.
Оставиха рибарските му принадлежности в служебното помещение на ресторанта и се върнаха на плажа. Звездите започваха да изгряват — ярки топлийки по кадифеното небе. Вълните продължаваха да се търкалят ритмично, а топлият бриз бе като тиха въздишка. Докато крачеха по пясъка, той усещаше близостта й, но не се опитваше да я докосне.
— Какво право практикуваш?
— Главно застрахователни дела. Проучване, изслушване на показания, преговори и в краен случай — съдебен процес.
— Защитаваш застрахователни компании?
— Предимно. От време на време сме на страната на ищеца, но рядко.
— Много ли си заета?
— Много — кимна тя. — Има полици за всичко и макар привидно полицата да обхваща всякакви възможности, винаги остават тъмни петна. Да речем, че някой се подхлъзне в магазина ти и те подведе под отговорност, или служител съди работодателя си след уволнение, или организираш парти за рождения ден на сина си и някой от приятелите му пострада в басейна ти. Застрахователната компания е длъжна да изплати иска, но понякога решават да го оспорят. Тогава се намесваме ние. Защото другата страна винаги има адвокати.
— Явяваш ли се в съдебната зала?
— Още не. Откакто работя в тази кантора, имам предвид. Уча се. Партньорът, на когото съм сътрудник, често води дела, но повечето ни случаи се разрешават с извънсъдебно споразумение. По-евтино е и по-безболезнено за всички замесени.
— Сигурно си чувала много вицове за адвокати.
— Не мисля. Защо? Знаеш ли някой?
Той повървя мълчаливо.
— Как спи адвокатът? — Тя сви рамене. — Първо се обръща на едната страна, после на другата.