— Работата ти изглежда е била непосилна в много отношения.
— Да.
Тя се усмихна мрачно и по лицето й пробяга калейдоскоп от противоречиви чувства.
— И?
— И какво?
— Искаш ли да ми разкажеш?
— Какво?
— Истинската причина да напуснеш? Причината за паническите пристъпи?
Сепната, тя се обърна към него.
— Откъде знаеш?
— Не знам. Но си работила доста там и значи нещо се е случило. По-различно. Лошо. Свързано с твой случай, предполагам.
Тя спря и се обърна към водата. Лунното сияние подчертаваше изражението й — смесица от тъга и вина, при вида на която сърцето му се сви от мимолетна и неочаквана болка.
— Много си прозорлив. — Затвори очи. — Не мога да повярвам, че ще ти разкажа това.
Колин мълчеше. Вече бяха стигнали до мястото, откъдето слязоха на плажа, и музикалната какофония заглушаваше прибоя. Мария посочи дюните.
— Искаш ли да седнем?
— Разбира се.
Тя смъкна чантата си от рамото, остави сандалите и седна върху пясъка. Колин се настани до нея.
— Кейси Манинг — подхвана Мария. — Така се казваше. Рядко говоря за нея. Не обичам да си я спомням. — Гласът й звучеше напрегнато и безизразно. — Случаят й дойде върху бюрото ми три-четири месеца след като започнах работа в кабинета на прокурора. На хартия изглеждаше съвсем типично. Кейси излиза с мъж, скарват се, свадата се задълбочава и мъжът прибягва до насилие. Кейси отива в болницата с подуто око, разцепена устна и спукана скула. С други думи, не е било просто един удар, а истински бой. Името му беше Джералд Лос. В крайна сметка нищо в случая не се оказа типично. Излизали от шест месеца и в началото Кейси го намирала за очарователен. Изслушвал я, отварял й вратите като истински джентълмен. След известно време обаче започнала да забелязва притеснителни черти в характера му. Колкото по-дълго били заедно, толкова по-ревнив и обсебващ ставал. Кейси ми каза, че се ядосвал, ако не вдигне веднага телефона, причаквал я пред педиатричния кабинет, където работела. Веднъж обядвала с брат си и той забелязал Лос в другия край на ресторанта — седял сам и я наблюдавал. Разбрала, че я е проследил, и се разтревожила. Когато й се обадил след това, му казала, че иска да престанат да се срещат за известно време. Той се съгласил, но не след дълго го забелязала да я следи. Виждала го в пощата, пред педиатричния кабинет, когато излизала да тича. Вдигала телефона, но човекът отсреща мълчал. Една нощ Лос се появил в дома й. Казал й, че иска да се извини, и тя го пуснала да влезе. Опитал се да я убеди да започнат да излизат отново. Отказала, той я сграбчил за ръката и тя отвърнала на посегателството. Ударила го с ваза. Той я съборил на пода и… се развилнял. Случайно на съседната улица имало полицай и след като съседите се обадили на 911, защото чули виковете, той пристигнал бързо в къщата. Лос я налагал с юмруци, имало кръв навсякъде. По-късно се оказало, че кръвта е от ухото му, където го ударила с вазата. Полицаят използвал електрошок, за да го усмири. В колата му открили тиксо, въже, два ножа и оборудване за видеозаписи. Страховити находки. Когато говорих с Кейси, тя ми каза, че мъжът е луд и се страхува за живота си. Семейството й също се страхуваше. Родителите й и по-малкият й брат настояваха Лос да лежи в затвора възможно най-дълго. — Мария зарови пръстите на краката си в пясъка. — Аз също. Според мен мъжът не биваше да остава на свобода. А и случаят бе сравнително ясен. В Северна Каролина можехме да обвиним Лос в опит за предумишлено убийство или в опит за непредумишлено убийство. Семейството, особено бащата, искаше да бъде обвинен в опит за предумишлено убийство. Присъдата в такъв случай е между три и седем години затвор. Полицаят, който го бе задържал, също смяташе Лос за опасен. За жалост областният прокурор реши, че не можем да докажем умисъл. Нищо не сочеше, че уликите, открити в колата, имат нещо общо с Кейси. Нараняванията й не бяха животозастрашаващи. А и тя не беше надежден свидетел. Повечето й показания за простъпките му в миналото бяха правдоподобни, но имаше и други, които явно не бяха. Лос от своя страна изглеждаше съвсем порядъчно, работеше като кредитен експерт в банка, нямаше криминално досие. На свидетелската скамейка щеше да е кошмар за прокурора. Затова му позволихме да се признае за виновен в хулиганска саморазправа. Получи една година затвор и точно тук сгреших. Защото Лос се оказа изключително опасен. — Тя замълча, събирайки сили да доразкаже историята: — Освободиха го след девет месеца, защото вече бе излежал три месеца в ареста, преди присъдата му да влезе в сила. През ден пишел писма на Кейси. Извинявал се и молел за втори шанс. Тя не му отговаряла. След известно време спряла дори да отваря писмата, но ги запазила, защото все още се страхувала от него. После, когато ги прочетохме внимателно, забелязахме как тонът постепенно се променя. Лос се разгневяваше все повече, че не получава отговор. Ако Кейси ги бе прочела и ги бе донесла на прокурора… — Мария се втренчи в пясъка. — Щом го освободили от затвора, той се появил на прага й. Тя му затръшнала вратата и се обадила в полицията. Имаше ограничителна заповед и когато полицаите си поговорили с него, той обещал да не я доближава. Всъщност станал по-предпазлив. Изпращал й анонимно цветя. Отровил котката й. Намирала увехнали рози пред вратата си. Нарязал гумите на колата й. — Мария преглътна, очевидно разтърсена. — Една нощ, когато отивала в дома на приятеля си — вече излизала с друг — Лос я причакал. Приятелят й видял как я дръпва от тротоара и я наблъсква в колата си. Не успял да го спре. Два дни по-късно полицаите намериха тялото на Кейси в старо бунгало край езерото, иззето от банката. Лос я завързал, пребил я, подпалил бунгалото и се самоубил. Не се знае дали е била жива, когато пожарът… — Младата жена затвори очи. — Идентифицираха ги по денталните им протоколи.