Усетил, че тя преживява наново случилото се, Колин запази мълчание.
— Отидох на погребението й — продължи най-сетне тя. — Знам, че вероятно сгреших, но изпитвах нужда да го направя. Влязох по-късно и седнах на задния ред. Църквата беше пълна, но виждах семейството. Майката не спираше да плаче. Беше неутешима, почти истерична, а бащата и братът бяха просто… бели като платно. Стомахът ми се сви; прииска ми се всичко да приключи веднъж и завинаги. Уви… — Тя се обърна към него. — Това… унищожи семейството. Бяха малко странни, но последва истинска катастрофа. Няколко месеца след убийството майката на Кейси се самоуби, после отнеха медицинското разрешително на бащата. Братът от самото начало ми се стори малко странен… Както и да е… По това време започнаха да пристигат ужасните бележки — в апартамента ми и в офиса, в различни пликове, обикновено съдържаха едно-две изречения, пълни с обидни думи. Защо съм мразела Кейси? Защо съм искала да съсипя семейството? Полицаите говориха с брата и бележките спряха да пристигат. За известно време. После заприиждаха пак, но бяха различни. По-заплашителни. Много по-заплашителни. Полицаите говориха пак с него. Не бил на себе си. Отрекъл да е виновен, настоял, че съм го взела на мушка и полицаите са ми съучастници. Накрая го изпратиха в психиатрична клиника. Междувременно бащата заплаши да ме съди. Полицията реши, че приятелят на Кейси е изпращал бележките. И той отрече, разбира се. Тогава започнаха паническите пристъпи. Имах чувството, че човекът, който изпраща писмата, никога няма да ме остави на мира. Разбрах, че трябва да се прибера у дома.