— Мислиш ли, че няма да проверя първо него?
— Не знам. Щеше ли? — Той долови шеговитата нотка в гласа й. — А след като свършиш мъжката работа в двора и по автомобила, какво планираш?
— Ще отида в спортната зала. В неделя предобед има групова тренировка — спаринг, основни техники, боксови круши и т.н. Собственикът на залата Тод Дейли не ни щади. Бивш боксьор е и води тренировките като старши сержант.
— Но ако се изправиш срещу него, ще го победиш, нали?
— Дейли? Никакъв шанс.
Хареса й откровеността му.
— А после?
— Нищо. Сигурно ще поуча.
Свърнаха по друга улица на пресечка от „Краби Пийтс“. Той позна колата й и когато стигнаха до нея, и двамата сякаш се подвоумиха какво да кажат. Очите й срещнаха неговите, все едно го вижда за пръв път.
— Благодаря, че ме изпрати.
— Благодаря за разходката по брега.
Тя вирна леко брадичка.
— Имам още един въпрос.
— Добре.
— Наистина ли би опитал да гребеш?
— Да.
Тя сведе очи и го погледна изпод дългите си мигли.
— Искаш ли да дойдеш с мен утре?
— Да — отговори той, обзет от неочаквано въодушевление. — Искам. Кога?
— В два часа? Ще те заведа на остров Масънбъро. По-отдалечен е, но си струва.
— Чудесно. Къде ще се срещнем?
— Паркингът не е идеален. Единственият начин да стигнеш дотам е да прекосиш Райтсвил Бийч чак до края на острова. Просто паркирай на улицата. Донеси си монети за таксовия автомат.
— Има ли откъде да взема дъска под наем?
— Не е необходимо. Имам две. Ще използваш дъската ми за начинаещи.
— Страхотно.
— Яркорозова е обаче. С лепенки със зайчета и цветенца.
— Наистина ли?
Тя се засмя:
— Шегувам се. — След миг добави: — Странно, но тази вечер се чувствах прекрасно.
— Аз също — отвърна искрено той. — И очаквам с нетърпение да се видим утре.
Мария отключи колата и той й отвори вратата. Проследи я с поглед как сяда зад волана, дава на заден ход и се отдалечава. Вечерта обаче не приключи дотук. Тя спря внезапно, спусна стъклото и подаде глава.
— Хей, Колин? — извика.
— Да?
— Гледай да не ти насинят лицето на спаринга утре.
Той се усмихна. Изпращайки с поглед колата й, отдалечаваща се по булеварда, се запита в какво се въвлича. Не очакваше поканата й и докато вървеше към старото си камаро, си припомни цялата вечер, опитвайки се да проумее какво се е случило. Каквато и да бе причината, не можеше да отрече колко приятно се е чувствал.
Искаше да я види отново.
Несъмнено.
6.
Мария
— Знаех си, че ще го харесаш! — въодушеви се Серена. — Бях права, нали?
Беше неделя сутрин и както обикновено Мария и сестра й седяха на задната веранда, а майка им приготвяше закуската. Баща им разхождаше Копо, изкъпана, изчеткана и нагиздена с розова панделка до ухото.
— Не казах, че го харесвам — възрази Мария. — Казах, че е интересен.
— Но каза и че ще се срещнете днес. И ще бъдеш по бикини.
— Няма да съм по бикини, докато греба.
— Защо?
— Защото не съм като теб. Ще се чувствам неудобно.
— Е, покажи малко кожа, защото, повярвай ми, и на теб ще ти се прииска да го видиш без риза. Зяпането трябва да е двупосочно.
— Не искам да му внушавам погрешни мисли.
— Имаш право. По-добре обуй развлечени панталони. Но независимо как ще си облечена, радвам се, че най-после излизаш на среща.
— Не е среща. Отиваме да гребем.
— Да — кимна Серена. — Както кажеш.
— Не знам защо изобщо споделям с теб.
— Защото знаеш, че ти казвам истината. По същата причина, разбира се, двамата се сдушихте толкова бързо. Защото Колин е като мен.
— Да, да. Имаш право. Всъщност излизам с малката си сестра.
— Не ме вини. Не аз го проследих на кея.
— Не го проследих!
Серена се изкиска.
— Напоследък си много докачлива. Но ако искаш съвет, на твое място щях да сложа бикини под развлечените панталони. В случай, че стане твърде горещо. Защото днес ще е топло.
— Хайде да сменим темата. Да поговорим за теб. Разкажи ми за снощи.
— Няма кой знае какво за разказване. Обиколихме баровете, бяхме на парти. Типична съботна нощ.
— Как върви със Стив?
— Малко е досаден и не съм сигурна дали съм готова за нещо такова. Но да се върнем на Колин. Той е адски секси.