— Забелязах.
— Опита ли се да те целуне, когато се сбогувахте?
— Не. И аз не исках да ме целува.
— Браво! Продължавай да се правиш на недостъпна. На мъжете им харесва. — Мария разкриви лице и Серена се засмя. — Добре де, ще престана. Но наистина мисля, че е чудесно. Имаш среща — истинска среща, както и да я описваш — и на всичкото отгоре си го поканила ти. Същинска модерна жена! И ако искаш да знаеш, завиждам ти, че ще го видиш без риза. Според мен няма нито грам тлъстини по себе си.
— Не съм сигурна. Беше тъмно и той вървеше до мен.
— Днес искам снимки. Нали винаги носиш камерата. Снимай го тайно.
— Няма.
— Не можеш ли да направиш поне това за сестричката си, която те уреди с него?
Мария се замисли.
— Добре де, може би.
— Прекрасно! Снимай го с телефона, изпрати ми снимките и аз ще ги пусна в Инстаграм.
— В никакъв случай.
— Сигурна ли си? Не бих искала да кажа на татко, че излизаш с бивш арестант, който в момента е в пробация.
— Да не си посмяла!
— Шегувам се. Дори не искам да съм в същия щат, когато пуснеш тази бомбичка. Предупреди ме отрано, ако обичаш.
— Непременно.
— Все пак поне си направи селфи с него. Преди да съобщиш новината. Така ще знаеш, че наистина си излизала с него, понеже няма да се повтори.
— Приключи ли?
Серена се разкикоти.
— Да. Приключих.
Мария забеляза колибри да кръжи край хранилката, окачена от майка й, и си спомни как бързокрилите птички я омагьосваха, когато бе малка. Вътре майка й си тананикаше тихо. Апетитният аромат на яйцата и боба обаче не я изкушаваше. Усещаше, че вече е напрегната в очакване на предстоящия следобед. Почуди се колко ли от закуската ще успее да преглътне.
— Още съм изненадана как… ти е разказал всичко — обади се Серена.
— Ако беше там, щеше да си шокирана. Повярвай ми.
— Странно. Май не съм срещала мъж като него досега.
— На мен ли го казваш!
* * *
Два часа по-късно Мария си бе у дома и се питаше какво да облече. Съветът на сестра й я затрудняваше още повече. Обикновено не се замисляше; слагаше къси панталони и горнище на бански и не се къпеше преди това, не се гримираше, а и стомахът нямаше да я присвива от нерви. Но сега я присвиваше. Застанала пред скрина, тя се чудеше какво впечатление иска да създаде. Да изглежда дръзко? Небрежно? Секси?
Реши, че на мъжете им е далеч по-лесно — слагат тениска, къси панталони и джапанки и излизат. Тя обаче трябваше да премисли колко дълги да са панталоните, колко тесни и колко избледнели и дали да облече сексапилно прокъсаните под задните джобове, или да избере нещо по-консервативно. И това бе само началото. Още не бе решила на какъв бански костюм да заложи. Цял или от две части? Макар да възрази на Серена, наистина отиваше на среща, а ако се изключеше фиаското миналата седмица с Джил и Пол, напоследък не ходеше често на срещи. Напрягаше я и фактът, че от снощи Колин не излизаше от ума й.
Какво всъщност търсеше у него? Той бе от хората, които изправяше на подсъдимата скамейка! До вчера щеше да се разсмее, ако някой намекнеше, че ще доближи мъж с минало като неговото. Или по-скоро щеше да се обиди. Редно беше просто да се сбогува с него, когато снощи я изпрати до колата й. Самата мисъл двамата да прекарат заедно днешния следобед беше абсурдна, но все пак… тя го покани и сега се затрудняваше да си спомни какво точно се случи и какво я прихвана.
Колин обаче бе… магнетичен. Тази дума изникна в ума й, докато си вземаше душ, и колкото повече се замисляше, толкова по-уместна й се струваше. Отговорите му я смайваха неведнъж, ала същевременно тактиката му „това е истинското ми аз и ти решаваш дали да ме приемеш или не“ беше убедителна. А и усети, че разкаянието му е искрено и свидетелства за дълбоката промяна, която е постигнал. Не бе наивна и не пренебрегваше вероятността той да се е опитвал да предизвика съчувствие, но някак си не успяваше да съвмести това подозрение с мъжа, който смени гумата й, разхождаше се с нея по брега и посещаваше лекции със сестра й с надеждата да стане учител. Определено не правеше опити да я сваля и ако тя не му бе предложила да отидат да гребат, щеше да се сбогува с нея и толкова.
Нямаше как да отрече, че оценява откровения разказ за миналото му. Ако бе изчакал до днес да разкрие изненадите си, тя щеше да се почувства манипулирана и ядосана, навярно дори уплашена. Химията, която бе усетила, щеше веднага да се изпари, и да останат само съмненията за какво друго я е излъгал. Никой не обича да му поставят уловки.