Всъщност не познаваше мнозина, насочили живота си в съвсем нова посока като Колин. Нямаше представа накъде ще тръгне днешният следобед — и дали изобщо е начало на нещо — ала в крайна сметка си каза „Какво толкова?“ и си сложи черните бикини и тесните дънкови панталони, прокъсани сексапилно под задните джобове. Отгоре облече тясна блуза с дълбоко деколте. Серена все пак имаше право и за друго. Ако Колин си съблечеше тениската — и това, честно казано, нямаше да я смути ни най-малко — поне щеше да има възможност да последва примера му.
* * *
Колин я чакаше, облегнат на колата си. Помаха й, когато паркира зад него. Тя го погледна и занемя. Носеше сива тениска, прилепнала по изваяните му рамене и тясната талия. Ръкавите се опъваха от мускулестите му ръце и дори отдалеч различаваше сиво-синия цвят на очите му, подчертан от високите скули. Макар и невероятно, първата й мисъл бе, че става по-красив не с дни, а с часове. Когато той се отдръпна от колата и се усмихна, сърцето й се преобърна и вътрешният глас й прошепна: „Ако не внимавам, ще си навлека сериозни неприятности с този мъж“.
Пропъждайки мисълта, тя му махна от колата, пое си дълбоко дъх и изключи двигателя. Отвори вратата и горещината я лъхна. За щастие не бе влажно и лек бриз освежаваше донякъде въздуха.
— Здравей — извика тя. — Дошъл си точно навреме.
Видя, че носи раница, малка хладилна чанта и две хавлиени кърпи. Наведе се, взе раницата и я преметна през рамо.
— Подраних. Не бях сигурен, че съм паркирал на правилното място. Няма други коли наоколо.
— В края на острова винаги е по-спокойно — отбеляза тя. — Хората не обичат платения паркинг, което е добре, защото ни спестява дългото ходене. — Тя заслони очи с длан. — Как мина спарингът?
— Малко по-активно от обикновено, но без синини и счупени носове.
— Виждам — усмихна се тя. — А другите? Не ги нарани, нали?
— Невредими са — увери я той и присви очи под жаркото слънце. — Твой ред е. Как мина обядът със семейството?
— Без синини и счупени носове — пошегува се тя и когато го чу да се засмива, отметна косата си зад ухото и си напомни да не се увлича. — Ако трябва да съм сериозна обаче, налага се да те предупредя, че казах на Серена за днешната ни среща. В случай че след лекциите те причака и те засипе с твърде лични въпроси.
— Ще го направи ли?
„Със сигурност“ — помисли си Мария.
— Вероятно.
— Няма ли да попита теб?
— Несъмнено ще ми се обади по-късно. Смята за свой дълг да участва дейно в личния ми живот.
— Добре — усмихна се той. — Изглеждаш прекрасно, между другото.
Тя усети как лицето й пламва.
— Благодаря. — После добави с ведър тон: — Готов ли си за днес?
— Изгарям от нетърпение.
— Имаме късмет, че няма силен вятър. Водата ще е идеална.
Тя започна да разкопчава ремъците, прикрепящи дъските върху покрива на колата. Той пристъпи до нея да й помогне. Докато работеха рамо до рамо, мускулите на ръцете му се движеха като струни на пиано, надипляйки като вълни татуировките му. Миришеше на сол и вятър, на чистота и свежест. Вдигна горната дъска, и я подпря до колата, после сложи другата до нея.
— Как пазиш равновесие върху дъската?
— Доста добре. Защо?
— Защото донесох малка хладилна чанта — посочи я той. — Да я сложим ли върху твоята дъска? Не съм сигурен доколко ще съм стабилен отначало.
— Не е трудно — увери го тя. — Ще се справиш. Но, да, ще сложим хладилната чанта върху моята дъска и всъщност идеята е чудесна, защото ще има къде да оставя кърпите. Мразя мокри хавлии.
Тя отвори вратата на колата и взе камерата и ръкохватките за дъските. Монтира ги съсредоточено, стремейки се да не се взира в него. Усещаше, че Колин я гледа, и й харесваше как погледът му я кара да се чувства. Когато приключи, той вдигна раницата си и двете дъски. Мария взе кърпите и хладилната чанта и тръгнаха към брега.
— Какво има в чантата? — попита тя.
— Закуска. Плодове, ядки и две бутилки с вода.
— Здравословно — отбеляза тя.
— Внимавам какво ям.
— А в раницата?
— Фризби, хек и слънцезащитен крем. Ако отидем на плажа или нещо такова.
— Не ме бива много с фризбито. И през живота си не съм докосвала хек.
— Значи днес и двамата ще научим нещо ново.
Пясъкът блестеше почти снежнобял под слънцето. Освен един мъж, който хвърляше във водата топка на златния си ретривър, плажът пустееше.