— А сега?
— Пак съм нещо подобно. Работя твърде много, не се виждам често с приятелите си, през уикендите идвам тук да греба или съм при семейството си. В петък вечер обикновено чета в леглото.
— Това не значи, че си особнячка. Вече и аз не излизам много. Ако не тренирам и не се състезавам, обикновено слушам музика, уча или съм с Евън и Лили в къщата.
— Лили?
— Годеницата на Евън.
— Каква е тя?
— Руса и синеока. Висока колкото теб. Страхотна личност. И истинска южнячка. От Чарлстън е.
— А Евън? Като теб ли е?
— По-скоро като теб всъщност. Стъпил здраво на краката.
— Такава ли ти изглеждам?
— Да.
— Защо тогава не се чувствам така?
— Нямам представа — отговори той. — Но мисля, че мнозина биха казали същото.
Мария го погледна с присвити очи, доволна от чутото. Бяха стигнали до брега и тя си събу сандалите и се взря във водата.
— Добре! — заяви. — Течението тегли навътре, което ни улеснява. Ако теглеше навън, щяхме да тръгнем оттам — посочи над рамото си. — Готов ли си?
— Почти — отговори той.
Остави дъските и смъкна раницата. Прибра джапанките си и извади слънцезащитния крем. Свали си тениската и пъхна и нея в раницата. Първата мисъл на Мария бе, че изглежда като скулптура. Гърдите и коремът му бяха пейзаж от падини и хребети; всеки мускул се очертаваше добре. Цветният дракон, татуиран върху гърдите му, се виеше към рамото, майсторски преплетен с китайски йероглиф. Той започна да втрива крема, вперил очи във водата.
— Великолепно е — възхити се.
— Да — кимна тя, откъсвайки с усилие поглед от него.
Той изстиска още крем в шепата си и й предложи флакона.
— Искаш ли?
— Може би по-късно. Сложих си по-рано, но обикновено не изгарям. Латиноамериканска кожа.
Той кимна, втри крема в бедрата си и се обърна.
— Ще ми намажеш ли гърба?
Тя кимна с пресъхнала уста.
— Разбира се.
Пръстите им се докоснаха, когато взе лосиона. Изстиска малко и бавно прокара длани по гърба му. Усещаше мускулите под кожата и се опитваше да не обръща внимание на странно интимното преживяване. На Серена щеше да й хареса, ако й разкаже.
— Ще видим ли делфини и костенурки? — попита той, очевидно в неведение какви мисли й минават през главата.
Прокарвайки пръсти по жилавите му рамене, тя отговори с миг закъснение:
— Съмнявам се. По това време обикновено са от другата страна на острова, откъм океана. — После с известно разочарование затвори флакона. — Готово!
— Благодаря. Какво следва?
Тя свали ръкохватките от дъските и ги подаде на Колин да ги прибере в раницата. Вдигна по-малката дъска и попита:
— Вземи хладилната чанта и кърпите и ела с мен. Ще ти покажа как да се качиш.
Нагази във водата и когато тя покри коленете й, легна върху дъската и се разположи по средата. Сложи веслото перпендикулярно на дъската, задържа го и стана първо на колене, а после се изправи.
— Та-дам! Това е всичко. Важното е да застанеш на правилното място, за да не потапяш нито носа, нито опашката. Дръж коленете леко присвити, за да пазиш по-лесно равновесие.
— Разбрах.
— Сложи хладилната чанта зад мен и кърпите върху нея. И ми подай камерата.
Той нагази във водата, следвайки инструкциите й. Тя провеси камерата на врата си, а той взе своята дъска и повтори движенията й. Изправи се, намести тежестта си и дъската се заклати леко.
— По-стабилна е, отколкото предполагах — отбеляза.
— Завива се напред — широко и бавно, или по-рязко назад. — Тя му показа първия начин, после втория, като се завъртя на място и се поотдалечи от брега. — Готов ли си?
— Да тръгваме — каза той.
След няколко замаха я настигна и двамата загребаха един до друг, докато стигнаха пълните с живот, спокойни води на мочурището. Над тях синьото небе бе осеяно с перести облаци. Крадешком наблюдаваше как Колин оглежда мястото и погледът му се зарейва към кафявите пеликани, снежнобелите чапли и орлите рибари, кръжащи над тях. Явно не изпитваше необходимост да наруши мълчанието и тя отново си помисли, че никога не е срещала мъж като него.