Обърна глава към острова и вниманието й привлякоха възлестите останки от дървесни стволове, сиви и покрити с люспици сол, с корени, усукани като хлабаво кълбо прежда. Лъкатушни пътечки се виеха по тревистите дюни — просеки към океана от другата страна на острова; довлечени от водата дънери — почернели в мочурището — се трупаха край брега.
— За какво се замисли? — чу го да я пита; неусетно бе приближил дъската си до нейната.
— За това, че много обичам да идвам тук.
— Всяка седмица ли идваш?
— Почти — отговори тя, гребейки ритмично с веслата. — Ако не вали и не духа силно. Вятърът сякаш те държи на едно място, а и водата е доста разбунена. Допуснах подобна грешка, когато доведох Серена. Издържа двайсет минути и настоя да си вървим. Оттогава не е стъпвала тук. Предпочита да лежи на плажа или да я возят с лодка. Макар да сме близки, не си приличаме толкова. — Очевидният му интерес и вниманието, с което я наблюдаваше и изслушваше, я насърчиха да продължи: — Серена винаги е била по-общителна и по-популярна от мен. Момчетата се влюбват до ушите в нея и има милиони приятели. Телефонът й не спира да звъни, всеки иска да е с нея. С мен не е така. Открай време съм по-тиха, по-срамежлива, предполагам. От малка имам усещането, че някак си не се вписвам.
— На мен не ми изглеждаш срамежлива.
— Нима? Каква ти изглеждам?
Той наклони глава.
— Разсъдлива. Интелигентна. Чувствителна. Красива.
Сигурността в гласа му — сякаш предварително е изготвил списъка — я смути.
— Благодаря — отрони тя. — Много си мил…
— Несъмнено са ти го казвали и преди.
— Всъщност не.
— Значи си общуваш с неподходящи хора.
Тя намести крака върху дъската, опитвайки се да прикрие колко поласкана се чувства.
— А ти? Нямаш ли приятелка?
— Нямам. Преди не ставах за сериозни връзки, а сега съм твърде зает. Ти?
— Все още съм необвързана. В колежа имах сериозен приятел, но не се получи. А напоследък привличам неподходящи мъже.
— Като мен?
Тя се усмихна сконфузено.
— Нямах предвид теб, а управителния директор на кантората. Женен е и има деца. Преследва ме и ми създава главоболия.
— Разбирам.
— Но няма да ми дадеш съвет? Понеже не даваш съвети?
— Да.
— Съзнаваш ли, че не е лесно да се разговаря с теб? Изисква време да свикнеш. Серена например винаги ме съветва.
— Полезни ли са?
— Не.
Изражението му й подсказа, че току-що е потвърдила правотата му.
— Какво се случи с приятеля ти?
— Нищо особено. Излизахме две години и аз мислех, че вървим към по-сериозен етап.
— Брак?
Тя кимна:
— Така предполагах. Но той реши, че аз не съм подходяща за него. Пожела друга.
— Сигурно ти е било тежко.
— Не бях на себе си — призна тя.
— А после?
— Излизах с няколко мъже, но не се получи. — Замълча, припомняйки си предишните години. — С приятелките ми ходехме на салса клуб в Шарлот, но повечето мъже, които срещах там, искаха само едно. Да спиш с някого за мен изразява желание връзката ви да прерасне в нещо по-дълбоко. Мнозина обаче търсят просто мимолетно удоволствие.
— Това си е техен проблем.
— Знам. Но… — Тя се опита да намери най-подходящите думи: — Понякога е трудно. Може би защото родителите ми са толкова щастливи и създават впечатление колко лесно е всичко, ала винаги съм предполагала, че ще успея да открия съвършения мъж без особено усилие. Представях си как на моята възраст вече ще съм омъжена, ще живеем в обновена викторианска къща и ще мислим за деца. Но сега тези неща ми изглеждат по-далеч, отколкото когато бях малка. Изглеждат по-далеч дори отколкото изглеждаха преди няколко години. — Той не отговори и тя поклати глава. — Не мога да повярвам, че ти казвам това.
— Интересно ми е.
— Как не! — подсмихна се тя. — Дори на мен ми звучи скучно.
— Не е скучно — възрази той. — Това е твоята история и искам да я чуя. — След миг мълчание, подчертаващ думите му, той смени темата: — Салса, а?
— Това ли чу? От всичко, което казах? — Той сви рамене и тя продължи, питайки се защо е толкова лесно да споделя с него. — Танцувах почти всяка седмица.
— Но вече не?
— Да. Откакто се върнах. Тук няма клубове. Не и официални. Серена се опита да ме заведе на някакво място. Подвоумих се, но в последния момент се отказах.