— Кой казва, че се налага?
— Не мога с лека ръка да захвърля образованието си. И последните четири години. С какво ще се захвана?
Той се почеса по брадичката.
— С каквото поискаш, предполагам — каза най-сетне. — В крайна сметка всички избираме как да живеем.
— Какво мислят родителите ти за колежа?
— Още се чудят дали наистина съм се променил, или ще се върна отново в предишната си роля.
Тя се усмихна. Харесваше й, че казва каквото мисли, без да се тревожи какво ще си помисли тя.
— Не знам защо, но ми е трудно да си представя другия Колин. Някогашният Колин.
— Нямаше да ти допадне.
— Вероятно. И вероятно не би спрял да ми смени гумата.
— Определено — съгласи се той.
— Какво друго трябва да знам за новия Колин? — попита тя и въпросът й сложи началото на разговор за детството му в Райли и за приятелството му с Евън и Лили.
Разказа й за родителите си и за по-големите си сестри и какво е да растеш под опеката на безброй бавачки. Описа й първото си сбиване, училищата, през които е минал, годините след гимназията. Разказа й за ММА и по нейно настояване обрисува по-подробно някои от двубоите си, включително последния с морския пехотинец, завършил със синини и кръв. Повечето му истории се отнасяха до тъмната страна на миналото му — картина, която вече й бе обрисувал. Докато разговаряха, течението се обърна и ги понесе напред един до друг. Слънцето постепенно се сниши над хоризонта и водата засия като сребро. Нежните облаци смекчаваха ослепителната светлина и се оцветиха в розово, оранжево и алено.
— Искаш ли да излезем на брега? — попита най-сетне тя.
Той кимна. Загребаха към сушата и в същия момент Мария забеляза лъскавите, тъмни гърбове на три делфина. Приближаваха бавно към тях и когато ги посочи на Колин, лицето му грейна като на малко момче. Сякаш по даден знак и двамата спряха да гребат и оставиха дъските да се плъзгат по инерция. За нейна изненада делфините смениха курса и се насочиха право към тях. Интуитивно Мария вдигна камерата и започна да снима, нагласявайки в движение фокуса. Като по чудо успя да заснеме и трите делфина, описващи дъги над повърхността, преди да минат тържествено край тях, пръскайки струйки през ноздрите си и достатъчно близо да ги докоснат. Мария се обърна да ги проследи с поглед как се оттеглят през протока към океана, чудейки се какво ги е довело тук точно в този момент.
Когато най-после се скриха от погледите им, тя забеляза, че Колин я наблюдава. Усмихна й се и тя машинално вдигна камерата и го снима, припомнила си внезапно краткотрайната уязвимост, която бе съзряла преди малко у него. Макар външно да излъчваше увереност, очевидно и той като нея искаше да го приемат; по свой начин и Колин бе самотен като нея. Сърцето й се сви и тя внезапно изпита чувството, че двамата са единствените хора на земята. В този тих, съкровен момент разбра, че иска да прекара с него още следобеди като днешния — обикновен следобед, изпълнен с необяснимо вълшебство.
7.
На брега Колин седеше на хавлията до Мария и се опитваше да не забелязва как изглежда в черния бански, скрит доскоро под дрехите й. Вчера я възприемаше като интересна непозната; днес, докато гребяха, започна да я възприема като приятел; сега обаче не беше сигурен каква е следващата стъпка. Знаеше само, че черните бикини замъгляват мислите му. Мария, реши, е много привлекателна, определено в категорията на ослепителните красавици, и макар да долавяше, че нещо определено се е променило помежду им, все още не успяваше да го назове.
Нямаше опит с жени като Мария. Вместо университетско образование и сплотени семейства, жените, с които излизаше имаха множество пиърсинги и татуировки, гневни фасади и сериозни проблеми с бащите си. Бяха свикнали да се отнасят зле с тях и по правило той не ги разочароваше. Взаимната липса на очаквания създаваше някакво подобие на удобство, когато бяха заедно. Криворазбрано удобство, разбира се, но нещастието обича компания. Само с две от тях отношенията му бяха продължили повече — има-няма три месеца — но за разлика от Евън Колин не се опитваше да задържи някого в живота си. Не бе замесен от такова тесто. Обичаше свободата и не искаше да отговаря пред другиго. Достатъчно трудно му бе да се грижи за себе си, камо ли да се опитва да оправдава нечии очаквания.
Или поне така смяташе, но сега, докато тайно се възхищаваше на Мария, се почуди дали не си е измислял извинения. Дали не е искал да се впуска в сериозна връзка, защото дори не е пожелавал да опита, или защото не е срещнал подходящата жена. Знаеше, че прибързва, но не можеше да отрече, че иска да прекарва повече време с нея. Недоумяваше защо тя все още не е омъжена. Напомни си, че няма никакъв шанс Мария да прояви интерес към мъж като него.