— Да. Но има достатъчно място. Аматьорските мачове обикновено не привличат много зрители.
— Странно! Кой не би желал да гледа как двама юнаци се пребиват? Какво им става на хората в наши дни?
Той се усмихна. Тя обгърна коленете си с ръце както предишната нощ, но сега той усети как рамото й докосва неговото.
— Как се получиха снимките? С делфините, имам предвид.
Мария взе камерата, включи екрана и му я подаде.
— Мисля, че тази е най-добра — посочи. — Но има още. Разгледай ги, като натискаш бутона със стрелката.
Той се вгледа в снимката с трите делфина.
— Невероятна е! Сякаш позират!
— Понякога изваждам късмет. Светлината бе подходяща. — Тя се приведе към него и ръката й докосна неговата. — През последния месец направих и други добри снимки.
С помощта на стрелката той върна кадрите назад и разгледа дълга върволица от снимки: пеликани и морски орли, пеперуда в близък план, барбун, уловен в скок. Тя се намести още по-близо до него, за да вижда, и го облъхна с аромат на диви цветя в зноя.
Когато разгледаха цялата серия, тя се отдръпна.
— Трябва да сложиш някои в рамка. — Той й подаде камерата.
— Слагам ги. Но само най-добрите.
— По-добри от тези?
— Ти ще прецениш. Разбира се, първо трябва да ми дойдеш на гости, защото са окачени на стените вкъщи.
— С удоволствие, Мария.
Тя се обърна отново към водата. Колин забеляза леката усмивка на устните й и му се стори странно, че едва вчера я видя на кея. И колко добре успя да я опознае за толкова кратко време. И колко му се искаше да я опознае още по-добре.
— Да тръгваме — предложи тя с нотка на съжаление в гласа. — Скоро ще се стъмни.
Той кимна с известно разочарование и двамата станаха да си съберат багажа. Върнаха се във водата и гребаха до Райтсвил Бийч. Излязоха на брега точно когато първите звезди засияха по небето. Колин помогна на Мария да закрепи дъските върху покрива на колата. После се обърна към нея. Тя отметна косата от челото си и той се почувства странно притеснен — нещо, което не помнеше да му се е случвало с жена.
— Беше прекрасен ден — отбеляза той.
— Гребането е забавно — съгласи се тя.
— Нямах предвид гребането — уточни Колин. Пристъпи от крак на крак и му се стори, че младата жена го чака да довърши. — Имах предвид, че бях с теб.
— Наистина ли? — попита тя тихо.
— Да.
Колин бе сигурен, че Мария е по-красива от всяка жена, която е срещал.
— Какво ще правиш през следващия уикенд?
— Освен обяда в неделя не съм планирала друго.
— Искаш ли да отидем в клуба, за който ти е казала Серена? В събота вечерта?
— На танци ли ме каниш?
— Искам да опозная нетипичната Мария, която е самата себе си.
— Защото по-сдържаната версия не ти допада?
— Нищо подобно — възрази той. — Всъщност е точно обратното. И вече знам какви чувства изпитвам към тази Мария.
Сред дюните пееха щурци, сякаш природен оркестър им изнасяше серенада. Бяха сами и без да откъсва очи от нейните, той инстинктивно пристъпи към нея. Почуди се дали тя ще се отдръпне и ще развали магията. Тя обаче не помръдна и той пристъпи още по-близо и бавно я обгърна с ръка. Притисна я леко към себе си и устните им се срещнаха. В същия момент той внезапно разбра, че точно това е искал през цялото време. Искаше да я прегръща както сега и никога да не се отделя от нея.
* * *
Колин не бързаше да се прибере вкъщи. Избра по-дългия път през живописните уилмингтънски улички, наслаждавайки се на ласкавия спомен за деня, прекаран с Мария. Тялото му се чувстваше изненадващо отмаляло след гребането, а умът му продължаваше да разплита загадъчната жена, която бе срещнал. Най-сетне слезе от колата и тръгна през прясно окосената морава към апартамента си, но чу Лили да го вика от верандата, стиснала мобилния си телефон в ръка.
— Ето те и теб! — отбеляза напевно тя.
Както винаги бе с безупречна прическа. Тази вечер обаче по изключение носеше джинси, макар и с обувки на висок ток, с перлено колие, изискани диамантени обици и гардения, артистично вплетена в косата й.
— Какво правиш тук? — попита я той, крачейки към нея.
— Говорех с мама, докато те чаках — обясни тя, подскачайки по стълбите към него. Лили бе единствената му позната жена, която действително подскачаше от радост. Прегърна го и продължи: — Евън ми каза, че имаш среща днес. Искам да разбера всичко, преди да влезем вътре.