— Къде е Евън?
— Пред компютъра. Проучва фармацевтична компания за клиентите си. Знаеш колко на сериозно взема работата си. Но не се опитвай да сменяш темата. Сега ще седнем на стълбите и ще ми разкажеш за тази специална млада жена. Знаеш, че нямаш избор. И не пропускай нищо. Искам да чуя всичко.
Тя седна и потупа мястото до себе си. Колин наистина знаеше, че няма избор. Примирен, описа накратко деня си. Лили го прекъсваше често, настоявайки за подробности. Когато приключи, го изгледа с присвити очи, очевидно разочарована.
— Наистина трябва да усъвършенстваш разказваческите си умения, Колин — упрекна го. — Изреди цял списък с дейности и обсъдени теми.
— Как другояче да представя историята?
— Глупав въпрос. Трябва да накараш и мен да се влюбя в нея.
— Защо?
— Защото колкото и зле да разказа историята, личи си, че тя те е запленила.
Той не продума.
— Колин? Точно това имах предвид. Трябваше да кажеш нещо от рода на „Когато съм с Мария, аз… аз просто…“, да замълчиш и да поклатиш глава, защото думите не могат да изразят дълбочината на чувствата, които изпитваш.
— По-скоро е в твой стил, отколкото в мой.
— Знам — кимна тя, сякаш го съжаляваше. — Затова си толкова лош разказвач, Бог да те поживи.
Само Лили бе способна да го упрекне така, сякаш на нея й е по-трудно да изрече думите, отколкото на него да ги чуе.
— Как разбра, че съм запленен от нея? — попита той.
Тя въздъхна.
— Ако не беше прекарал приятен ден с нея, щеше да ме погледнеш с типичното си празно изражение и да кажеш: „Няма нищо за разказване“. И така, разбира се, стигаме до главния въпрос — кога ще се запозная с Мария.
— Ще я попитам.
— А имаш ли планове да се срещнеш отново с дамата на сърцето си?
Колин се поколеба, чудейки се дали друг, освен Лили би използвал израза „дамата на сърцето ти“.
— Ще излезем през следващия уикенд.
— Няма да я заведеш в бар, надявам се.
— Не.
Обясни й за склада, където организират танци.
— Мислиш ли, че е разумно решение? Като имаме предвид какво се случи последния път, когато бе на клуб с мен и Евън?
— Искам да я заведа на танци.
— Танците са романтични — призна тя. — Но…
— Ще се справя. Обещавам.
— Ще ти се доверя. Редно е, разбира се, през седмицата да се отбиеш в офиса й и да я изненадаш с цветя или шоколадови бонбони. Жените обичат такива знаци на внимание. Винаги съм смятала обаче, че шоколадовите бонбони са по-подходящи през студените месеци. Така че може би букет цветя…
— Не е в стила ми.
— Не е, естествено, затова ти подсказвам. Повярвай ми, ще остане очарована.
— Добре.
Тя се протегна и го потупа по ръката.
— Забрави ли, че вече го обсъждахме? Навикът да казваш „добре“? Наистина трябва да го преодолееш. Много е досаден.
— Добре.
— Ето пак — въздъхна тя. — Някой ден ще осъзнаеш колко е разумен съветът ми.
Зад тях Евън отвори вратата и забеляза дланта й върху ръката на Колин. Разбираше обаче връзката помежду им по същия начин както Колин.
— Нека позная. Подложила си го на кръстосан разпит за срещата? — обърна се той към годеницата си.
— Нищо подобно — сви устни Лили. — Дамите не разпитват. Просто се поинтересувах как е минал денят му. Колин, горкичкият, едва не ме приспа, но мисля, че приятелят ни е влюбен.
Евън се засмя:
— Колин? Влюбен? Двете неща не се връзват.
— Колин, ще информираш ли годеника ми каква е истината?
Той я посочи с пръст.
— Тя мисли, че съм влюбен.
— Именно — продължи Лили. — А сега, след като уточнихме как стоят нещата, кога планираш да се обадиш на дамата на сърцето си?
— Не знам.
— Нищо ли не си научил от мен? — Тя поклати глава. — Преди дори да се изкъпеш, трябва — абсолютно задължително е — да се обадиш на приятелката си. И да й кажеш колко прекрасно си се чувствал в компанията й.
— Не мислиш ли, че е малко прекалено?
— Колин… — подхвана почти тъжно Лили, — знам, че се затрудняваш да разкриваш емоционалната си страна и аз се стремя да не обръщам внимание на недостатъците ти най-малкото защото си ми скъп приятел. Но тази вечер ще й се обадиш. Още щом влезеш през вратата. Защото джентълмените — истинските джентълмени — винаги се обаждат, а аз общувам само с джентълмени.
Евън повдигна вежди и Колин разбра, че отново няма избор.