— Ами ако грешат?
— Тогава най-малкото ти е сменена гумата. И си излязла на приятна среща, а това, надявам се, ме оневинява за фиаското в ресторанта.
Мария се усмихна.
— Значи изслушването на свидетели те отегчи?
— И монах би откачил, понеже половината охотно лъжеха под клетва, а другите казваха, че не помнят нищо. А след като изгубих цяла седмица, сега вероятно ще сключим споразумение. Изгодно за всички страни, но няма да почувствам удовлетворение. — Тя взе още едно парченце суши. — Как върви с Барни?
— По-добре — отговори Мария.
— Тоест?
— О, да… теб те нямаше — спомни си Мария и разказа на Джил как си е сменяла гумата и е закъсняла за среща с клиенти; както и за многото работа, която се е почувствала длъжна да свърши след това. Сподели и как я нахока Барни, но пропусна сблъсъка с Кен.
— Барни ще се успокои. Винаги е напрегнат преди дело.
— Да, но… — Мария се намести на стола. — Чух, че искал да ми възложи този случай.
— Кой ти каза? — Клечките на Джил застинаха във въздуха. — Не ме разбирай погрешно, ти си изключителен сътрудник, но нямаш достатъчно опит, за да те натоварят с подобна отговорност.
— Слухове… — промърмори Мария.
— Не бих им обръщала внимание. Барни обича светлината на прожекторите. Не сдава лесно властта и не се доверява дори на най-старшите сътрудници. Затова се преместих в отдела по трудово право. Реших, че никога няма да се придвижа нагоре и да натрупам опит в съдебната зала.
— Още не мога да повярвам, че си успяла да се прехвърлиш.
— Улучих момента. Както знаеш, преди да дойда в кантората, специализирах в областта на трудовото право. — Мария кимна и тя продължи: — Не бях сигурна обаче, че това е моето призвание. Възползвах се от възможността да опитам със застрахователни казуси. Работих с Барни девет месеца и едва не се убих от престараване, преди да разбера, че съм в задънена улица. Канех се да напусна, но точно тогава кантората откри отдела по трудово право и останах.
— За жалост аз нямам изход. Освен ако не започнем да защитаваме обвиняеми.
— Винаги можеш да смениш кантората.
— Не е толкова лесно.
— Не търсиш ново място, нали?
— Още не. Но се питам дали да не започна.
Джил я погледна изпитателно, пресягайки се за чашата си.
— Знаеш, че можеш да споделяш с мен, нали? Всякакви тревоги. Не съм партньор, но управлявам отдел и имам известна тежест.
— В момента ми се струпаха много неща.
— Надявам се, че не говориш за Колин.
Споменаването на името му съживи още спомени за времето, прекарано с него, и тя смени темата:
— Как е Пол?
— Добре е. Няколко дни беше в немилост заради срещата, но ще го преглътне. През уикенда ходихме в Ашвил да дегустираме вино.
— Сигурно е било забавно.
— Да. Само че все още няма никакъв пръстен, а биологичният часовник тиктака и времето изтича. Да се преструвам, че всичко е наред, не дава резултат и може би е назрял моментът да приложа нова тактика.
— Каква?
— Нямам представа. Ако ти хрумне находчива идея, казвай.
— Непременно.
Джил лапна още едно суши.
— Каква ти е програмата за следобед?
— Обичайната. Подготвителна работа за делото! Без да отлагам всичко останало, разбира се.
— Както казах, Барни очаква много от сътрудниците си.
— А Кен очаква нещо друго.
— Това ми е работата — сви рамене тя.
— Сигурна ли си, че всичко е наред? Дори с похотливия партньор?
— Защо питаш?
— Защото отиде на конференция с него, а го познавам по-дълго от теб. И не забравяй — знам как действа.
— Конференцията мина добре.
Джил я изгледа втренчено и вдигна рамене.
— Както и да е. Усещам обаче, че нещо те тревожи.
Мария прочисти гърло, чудейки се защо ли изведнъж се е почувствала като на разпит.
— Наистина няма нищо. Просто се опитвам да работя усърдно.
* * *
Последваха дни, твърде напрегнати за мечтания — през половин час Барни нахлуваше в кабинета й, възлагаше й да провери допълнителни подробности или да се обади тук-там, независимо колко е ангажирана с работа за други клиенти. Почти не й оставаше време да стане от бюрото и в сряда следобед, докато пишеше черновата на първоначалното изявление на Барни, тя пропусна да забележи как слънчевите лъчи струят косо през прозореца, а колегите й си тръгват един по един. Взираше се съсредоточено в екрана на лаптопа, когато някой почука на вратата и я отвори бавно.