Кен.
Паникьосана, Мария погледна към коридора. Лин я нямаше зад бюрото й. В кабинета на Барни не светеше. Не чуваше никого.
— Видях, че при теб свети — каза той, влизайки в стаята. — Ще ми отделиш ли няколко минути?
— Тъкмо приключвах — отвърна тя, долавяйки неувереност в гласа си. — Изгубила съм представа за времето.
— Радвам се, че те сварих — каза той невъзмутимо. — Исках да довършим разговора, който започнахме миналата седмица.
С разтуптяно сърце тя започна да събира документите по бюрото и да ги пъха в папките им. Изобщо не искаше да остава сама с него. Преглътна тежко.
— Има ли начин да го отложим до утре? Вече закъснях, а днес ще вечерям с родителите си.
— Няма да се бавим — пренебрегна думите й той, заобиколи бюрото и застана до прозореца, зад който небето вече притъмняваше. — По-лесно ще ти е да обсъдим положението далеч от любопитни уши. Няма причина всички да разбират какво се случва с клиентите на Барни.
Объркана, тя замълча. Кен се взираше към хоризонта.
— Как ти се струва работата с Барни? — попита най-сетне.
— Научавам много от него — подхвана Мария, подбирайки внимателно думите. — Ненадминат стратег е, има забележителен нюх, клиентите му се доверяват, а като колега умее да обяснява отлично какво мисли.
— Уважаваш го значи.
— Разбира се.
— Важно е да уважаваш хората, с които работиш. Важно е двамата да се сработвате като екип. — Кен намести щорите — попритвори ги, после ги върна в първоначалното им положение. — Смяташ ли се за добър екипен играч?
Въпросът увисна във въздуха, преди тя да успее да отговори.
— Старая се.
Кен изчака секунда и продължи:
— В петък отново обсъдих положението с Барни. Признавам, че малко се изненадах колко е ядосан от случилото се. Затова те попитах дали си способна да действаш в екип. Защото те защитих и мисля, че успях да разреша проблема. Исках да се уверя, че съм постъпил правилно.
Мария преглътна, чудейки се защо Барни не е разговарял лично с нея, след като все още се чувства ядосан.
— Благодаря — промърмори.
Кен се извърна от прозореца и пристъпи към нея.
— Направих го, защото искам да имаш дълга и успешна кариера в кантората. Ще се нуждаеш от човек, който да се застъпва за теб в подобни ситуации. Аз съм на разположение. Готов съм да ти помагам. — Застана до нея и сложи длан върху рамото й. Пръстите му обходиха мястото под ключицата й. — Смятай ме за приятел, макар и високопоставен.
Тя потрепери, погнусена от допира му, и внезапно разбра, че всичко — понеделнишкият студен душ, лекцията в четвъртък и сегашният спектакъл „ти и аз срещу света“ — са част от плана му да легне с нея. Удиви се, че не е успяла да го предвиди.
— Добре е утре да обядваме заедно. — Пръстите му продължиха да сноват по кожата под разтворената яка на ризата й. — Ще обсъдим как да те упътвам в териториите на кантората, особено ако се надявам един ден да станеш партньор. Имам чувството, че двамата ще работим много ефективно заедно. Как мислиш, Мария?
Името й я изтръгна от унеса и тя най-сетне регистрира думите му. „За нищо на света“ — помисли си.
— Утре не мога да обядвам с теб — отговори, стремейки се гласът й да прозвучи спокойно. — Вече имам уговорка.
— С Джил? — леко раздразнение пробяга по лицето му.
Обикновено обядваше с нея и Кен го знаеше. Несъмнено би й предложил да отмени уговорката. За нейно добро.
— Всъщност ще обядвам с приятеля си.
Ръката му бавно се отдели от рамото й.
— Имаш приятел?
— Не ти ли казах за Колин? Когато бяхме на конференцията?
— Не. Не го спомена.
Усетила шанса си, Мария се изправи и отстъпи встрани. Продължи да събира документи и да ги пъха в папките. По-късно щеше да ги подреди.
— Странно — повдигна вежди. — Струва ми се, че стана дума за него.
По киселата му усмивка пролича, че се опитва да реши дали да й повярва или не.
— Разкажи ми за приятеля си — настоя той.
— Участва в състезания по смесени бойни изкуства — отговори тя. — Сещаш ли се? Двубоите в клетка? Безумно е според мен, но той е много запален. Тренира ежедневно по цели часове и обича да се бие, затова се чувствам длъжна да го подкрепям.
Представи си как колелцата се въртят в ума му и метна чантата си през рамо.