— Знам, но той се инати, че сърцето му е добре. Опитай се да го вразумиш.
Майка й отвори фурната. Доволна, сложи готварска ръкавица и извади тавичката. Започна да пълни поднос за Мария.
— Много е — каза тя.
— Трябва да се храниш — настоя майка й и продължи да отрупва подноса, докато Мария изваждаше приборите. — Да седнем при баща ти.
На верандата гореше цитрусова свещ, за да отблъсква комарите. Нощта бе прекрасна — с лек бриз и небе, извезано със звезди. Копо лежеше в скута на баща й и похъркваше тихо, а той прокарваше пръсти през козината й. Мария започна да реже печеното месо на парченца.
— Разбрах какво се е случило днес — каза тя, подхващайки разговор за ресторанта, местните новини и семейните клюки.
В многобройна фамилия като тяхната винаги имаше драми, които да обсъждат и анализират. Когато Мария приключи с вечерята — успя да се справи само с четвъртина от подноса — щурците вече бяха подхванали песента си.
— Изглежда си била на слънце миналия уикенд.
— Отидох да греба след обяда с вас.
— С новия си приятел? — поинтересува се майка й. — Мъжът от кея?
Забелязала изненадата на дъщеря си, Кармен сви рамене.
— Чух ви със Серена. Сестра ти е доста гръмогласна.
„Серена отново нанася удар“ — помисли си Мария. Не искаше да повдига темата, но как да отрече? Дори баща й внезапно се заинтригува от разговора.
— Казва се Колин. — Знаеше, че родителите й ще настояват за повече подробности, но не искаше да се задълбочава, затова продължи предпазливо: — Серена го познава от колежа. В събота ме заведе на вечеря в бара, където работи. Случайно се срещнахме на кея и решихме да излезем в неделя.
— Учи в колежа? На колко години е?
— Колкото мен. Започнал е преди две години. Иска да стане учител.
— Серена каза, че е много красив — отбеляза майка й с палава усмивка.
„Благодаря, Серена. Следващия път говори по-тихо.“
— Да.
— И с него ти беше приятно?
— Да.
— Кога ще ни запознаеш?
— Не мислиш ли, че е малко рано? — попита Мария.
— Зависи. Ще излизате ли пак?
— Да… В събота.
— Тогава трябва да се запознаем. Покани го на късна закуска в неделя.
Мария отвори уста и веднага я затвори. Родителите й не бяха готови за Колин, особено след като нямаше спасителен изход. Сърцето й се разтуптя при мисълта, че той ще отговаря на въпросите им с обичайната си откровеност. Усмихна се на баща си с нотка отчаяние.
— Защо е чакал толкова дълго, преди да постъпи в колежа? — попита баща й.
Мария се замисли как да отговори най-добре, без да се отклонява от истината.
— Едва преди две години разбрал, че иска да стане учител.
Баща й открай време четеше по-сполучливо между редовете и тя се подготви за още въпроси за миналото на Колин. Отклони го обаче тихото, но отчетливо звънене на мобилен телефон в кухнята.
— Моят е — каза тя, благодарейки Богу за помощта. — Ще видя кой ме търси.
Стана и тръгна бързо към кухнята. Извади телефона от чантата си и погледна екрана. Беше Колин. Почувства се като ученичка, когато натисна бутона и опря телефона до ухото си.
— Привет! Точно за теб разказвах.
Сновеше из кухнята, докато обсъждаха как е минал денят им. Той пак беше внимателен слушател и веднага долови нещо в гласа й. Тя му описа инцидента с Кен и той замълча. Попита го обаче дали би обядвал с нея и той охотно се съгласи. Тя се усмихна, защото така историята й добиваше достоверност, а и понеже бе очарована, че ще види Колин толкова скоро. Уговориха се кога да я вземе от офиса и тя остави телефона с чувството, че каквото и да си помислят родителите й, той вероятно е точно това, от което се нуждае в живота си сега.
Върна се на верандата, където майка й и баща й още седяха до масата.
— Съжалявам. Беше Колин — обясни тя, пресягайки се за чашата си.
— Обади ти се просто да се чуете?
Мария кимна.
— Утре ще обядваме заедно.
Разкая се още щом изрече думите. Майка й не разбираше как някой ще отиде да обядва другаде, освен в семейния ресторант.
— Чудесно — заяви тя. — Ще ви сготвя нещо специално.
9.
— Сънувам ли? — подвикна Евън, облегнат на парапета на верандата, когато Колин прекосяваше двора. — Пак ли тичаш?
Задъхан, Колин свърна към него, постепенно забавяйки ход. Избърса си лицето с края на блузата и погледна към приятеля си.
— Днес тичам за пръв път.