— Тренира следобед. И сутринта.
— В залата.
— И?
— Не е същото — отговори Колин с пълното съзнание, че на Евън му е все едно. Кимна към входната врата. — Защо не си вътре с Лили?
— Защото къщата ми вони.
— Какво общо има това с мен?
— Много. Усещам смрадта от дрехите ти да се процежда през вентилационната шахта като зелена, гнусна мъгла. Вместо да тичаш, можеше да пуснеш една пералня. Или още по-добре — да започнеш ежедневно да гориш спортните си екипи. Лили помисли, че в килера е умряла мишка. Или че канализацията се е задръстила.
Колин се усмихна.
— Веднага ще се заема.
— Побързай. И ела пак тук. Лили иска да говори с теб.
— Защо?
— Нямам представа. Не иска да ми каже. Но предполагам, че е за приятелката ти.
— Нямам приятелка.
— Така или иначе Лили иска да говори с теб.
— Защо?
— Защото е Лили — отвърна раздразнено Евън. — Вероятно иска да разбере дали си изпратил на Мария картичка с изящна калиграфия. Или ще предложи да ти помогне да изберете съвършен копринен шал за рождения й ден. Или да се увери, че ще използваш правилната лъжица за супата, ако я заведеш в кънтри клуб. Знаеш каква е. Но донесе вкъщи някаква чантичка и не ми казва какво има в нея.
— Защо?
— Престани да ми задаваш въпроси, на които не мога да отговоря! — въздъхна Евън. — Знам само, че при всеки опит да се присламча до нея, ми казва да почакам. Заради теб. И знаеш ли какво? Това не ми харесва. Очаквах с нетърпение вечерта. С повече от нетърпение. Беше ужасен ден.
— Добре.
Евън се намръщи.
— Питаш ме защо е бил ужасен? Благодаря ти, че се поинтересува, Колин. Оценявам съпричастието ти. Явно си загрижен за благоденствието ми. — Втренчи се в приятеля си. — Тази сутрин излезе отчайваща информация за борсата и пазарът се срина. И макар това да не зависи от мен, цял следобед разговарях по телефона с недоволни клиенти. После се прибрах вкъщи и стаята ми миришеше на гимназиална съблекалня, а сега се налага да чакам Лили да говори с теб, преди да започне нашата вечер.
— Ще се преоблека и ще дойда след две минути.
— В никакъв случай!
Лили, с жълта лятна рокля, внезапно се появи до Евън на верандата. Улови ръката на годеника си и му се усмихна сладко.
— Редно е горкият човек да се изкъпе, нали, Евън? Мокър е от пот. Ще почакаме още малко. Не бива да го пришпорваме.
Евън не отговори и Колин прочисти гърло.
— Тя има право, Евън.
Приятелят му се намръщи.
— Добре. Изкъпи се. И пусни пералнята. После ела.
— О, не си го изкарвай на него — упрекна го Лили. — Той не е виновен, че си инвестирал парите на клиентите си в неподходящи компании.
Намигна тайно на Колин.
— Не съм инвестирал в неподходящи компании! Не съм виновен аз. Всичко се срина днес.
— Шегувам се, скъпи — проточи мелодично годеницата му. — Знам, че си имал тежък ден, но не си виновен ти. Подлият господин Пазар просто ти е изиграл лош номер.
— Не ми помагаш — оплака се Евън.
Лили се обърна отново към Колин.
— Говори ли със своята дама днес? — попита го.
— Преди да изляза да тичам.
— Поднесе ли й цветя в офиса, както ти заръчах?
— Не.
— Шоколадови бонбони?
— Не.
— Какво ще те правя?
— Не знам.
Тя се усмихна и дръпна Евън за ръката.
— Ще се видим след малко — махна на Колин.
Той ги изпрати с поглед и влезе в апартамента си. Съблече се на път за банята и хвърли дрехите си върху купчината за пране, отбелязвайки мислено, че Евън има право. Купчината вонеше. Зареди пералнята, пусна я и влезе под душа. После си сложи джинси и тениска и се върна при Евън и Лили, които седяха един до друг на дивана. От двамата очевидно само Лили се зарадва да го види.
— Колин! Добре дошъл! — поздрави го тя, сякаш бе забравила, че току-що са разговаряли. — Да ти предложим ли нещо за пиене?
— Вода, моля.
— Евън? Донеси, ако обичаш, вода на Колин.
— Защо? — попита той и се облегна назад, подпрял ръка върху облегалката на дивана. — Знае къде е. Може сам да си налее.
Лили се обърна към него:
— Това е твоят дом. Ти си домакинът.
— Не съм го канил. Ти го покани.
— Евън?
Начинът, по който произнесе името му, не оставяше никакъв избор на Евън. Както и начинът, по който изглеждаше, разбира се. Освен че бе най-красивата жена, с която бе излизал, Лили знаеше как да използва предимствата си.