Необходимо бе известно време да спечели отново доверието му. Пътищата на двамата отдавна се бяха разделили. Евън приличаше по-скоро на Ребека и Андрея — отговорен гражданин, чиито единствени сведения за затвора са почерпени от телевизията. Работеше като счетоводител и финансов съветник и в съзвучие с фискално благоразумните идеали на професията си бе купил къща с апартамент на първия етаж и отделен вход, за да го дава под наем и да си помага с ипотечните вноски. При появата на Колин апартаментът се оказа свободен. Колин не възнамеряваше да остава дълго, но си намери работа като барман и се нанесе окончателно долу. Три години по-късно продължаваше да живее при най-добрия си приятел.
Засега се справяше. Косеше моравата, подкастряше храстите и в замяна плащаше разумен наем. Имаше свое пространство, но и Евън бе тук, а в този момент от живота си Колин се нуждаеше точно от него. Приятелят му ходеше на работа с костюм и вратовръзка, поддържаше изрядно чист мебелирания си с вкус дом и никога не изпиваше повече от две бири, когато излизаше навън. Беше също и най-добросърдечният човек на света, и приемаше Колин с всичките му недостатъци. И бог знае защо му вярваше, макар Колин да съзнаваше, че невинаги заслужава доверието му.
Лили, годеницата на Евън, бе замесена от същото тесто. Работеше в рекламна агенция и имаше свой апартамент край брега — родителите й го бяха купили — но прекарваше достатъчно време у Евън и бе станала важна част от живота на Колин. Отне й известно време да го приеме — когато се запознаха, той бе с изрусен гребен и пиърсинг на ушите, а първият им разговор се въртеше около бой в бар в Райли, който докарал другия мъж в болницата. Отначало тя не разбираше как е възможно Евън да е приятел с него. Дете на родители от чарлстънското висше общество и възпитаничка на колежа в Мередит, Лили бе благовъзпитана и вежлива, а начинът й на изразяване напомняше отминала епоха. Тя бе и кажи-речи най-убийствено красивото момиче, което Колин бе срещал. Нищо чудно, че Евън бе като глина в ръцете й. С русата коса, сините очи и медения си глас, дори когато е ядосана, тя изглеждаше като последния човек на света, който би дал шанс на Колин. И все пак му даде. Подобно на Евън и тя му повярва. Всъщност преди две години именно Лили му предложи да постъпи в подготвителния колеж, а вечер му помагаше да учи. На два пъти Лили и Евън предотвратяваха импулсивни грешки, които биха пратили Колин в затвора. Той я обичаше заради това и харесваше връзката й с Евън. Отдавна бе решил, че ако някой ги заплаши по какъвто и да било начин, той ще се намеси независимо от последствията — дори до края на дните си да гние зад решетките.
Всичко хубаво обаче рано или късно свършва. Нали така казват? Животът му неизбежно щеше да се промени, защото Евън и Лили се бяха сгодили и планираха сватба през пролетта. И двамата настояваха Колин да продължи да живее в апартамента на първия етаж, ала предишната седмица оглеждаха къщи с двойни веранди като чарлстънските в квартал до Райтсвил Бийч. И двамата искаха деца и семейна идилия, и Колин не се съмняваше, че след по-малко от година сегашната къща на Колин ще бъде обявена за продан. После той ще остане отново сам и макар да разбираше, че е несправедливо да очаква приятелите му да бдят над него, понякога се питаше дали съзнават колко важно е присъствието им за него.
Както тази вечер например. Не помоли Евън да дойде на схватката; приятелят му реши да го придружи. Не го помоли и да му прави компания, докато се храни. Но той вероятно подозираше, че ако не е с него, Колин ще отиде в бар, а не в закусвалня и ще разпусне с шотове вместо със среднощна закуска. Колин работеше като барман, разбира се, ала мястото от другата страна на бара напоследък някак си не му беше достатъчно.