Выбрать главу

Животните, върху които яздеха, не им отстъпваха по външен вид. Бяха гущери. Дълги най-малко три и половина метра, без да се смята опашката, с приблизително същата дължина. Животните мятаха опашките си натам-насам, за да изхвърлят всеки, който се е доближил твърде много до тях. Гръмнаха викове. Замръзналата сцена се раздвижи. Но не всеки от събралите се хора търсеше спасение в бягство. До известна степен Мат беше очаквал масова паника, главоломно бягство. Страхуваше се, че всеки безогледно ще стъпче съседа си, че ще има мъртви, за което вината няма да е в ужасните ездачи на гущерите, ами хората ще станат жертва на хистерията си.

Но нещата не бяха такива. Поне не в степен, както се опасяваше Мат. Макар и болшинството от тълпата да се отдръпна, това стана без особена припряност. Хората се оттеглиха назад, докато обградят Пиацата. Голяма част от тях намериха място на Испанското стълбище. Други се покатериха върху статуи и каменни цокли или изчезнаха в околните къщи, за да се появят след малко отново на прозорците.

Изглеждаше като че ли тези хора търсят място в ложа. За да наблюдават нещо ли?

Мат откри отговора на този въпрос почти в същия миг. И го узна доста по-осезаемо, отколкото би му харесало. Непосредствено до кожата си, така да се каже…

Не всички хора бяха опразнили Пиацата. Беше останал значителен брой. Мат се огледа и се видя заобиколен от мъже, в чиито лица прочете едно и също изражение — желание за борба, решителност. И един почти фанатичен блясък в очите. Млади мъже, горе-долу на възрастта на Ларн или малко над нея, представляваха преобладаващата част. Но всички бяха въоръжени, всичките с обнаждени оръжия: мечове, бойни секири, копия…

Ездачите на гущерите заобиколиха групата, движеха се между пръстена на зрителите и останалите вътре мъже, с оръжия в ръцете си и изглеждаха като бронирани. Тогава нападнаха.

И Мат си пожела той и спътницата му да са сред зрителите, но не — оказаха се точно в средата! Между фронтовете, в известен смисъл. До гушата в…

„По дяволите!“

Ездачите на гущерите бяха въоръжени с нещо като копия, с чиито върхове започнаха да мушкат мъжете. Те пък се отбраняваха — с такова усърдие, сякаш беше важно не само да защитават живота си, ами и особено да се отличат.

Мат беше извадил пистолета си, но го държеше скрит под кожената наметка. Аруула държеше меча в ръката си, но не се намесваше в събитията. Защото не бяха нападнати от ездачите.

Ларн междувременно, изглежда, стоеше като на горещи въглени. Пристъпваше неспокойно на място и очите му излъчваха почти трескав блясък.

— Това е — каза той дрезгаво и повтори думите.

— Това е какво? — попита Аруула.

— Ездачите — отвърна Ларн, без да я погледне. Погледът му беше втренчен в странната битка. — Подбират.

— Подбират ли? — откликна варварката.

Младият мъж кимна и възбудено преглътна.

— Избират най-силните.

И тогава се спусна! Хвърли се в блъсканицата, ревейки като другите бойци.

— Ларн, недей! Не! — Ноона извика, направи една-две крачки, за да последва Ларн и да го задържи. Аруула успя да я улови за ръката и я дръпна назад. Каза на младото момиче нещо, което Мат не разбра. Но Ноона се поуспокои и само беззвучно хлипаше.

Мат Дракс се опитваше да държи Ларн под око. Младият варварин напираше напред, за да се доближи до един от ездачите. Друг боец вдигна архаичната си секира, но не, за да удари ездача на гущера, а Ларн!

Младият мъж забеляза нападението с крайчеца на очите си и реагира. Блокира удара на секирата със своя меч тояга. Извъртя оръжието светкавично бързо. И го заби!

Едно от остриетата хлътна между ребрата на нападателя и отново се появи окървавено. На Мат му се стори, че успя да чуе отвратителния влажен шум, въпреки дистанцията и рева на тълпата.

— Господи, какво става тук? — прошепна той потресен. Какъв демон ги е обладал тези мъже?

Но у него отдавна назряваше съответното предположение. И онзи друг глас в мислите му му даде да разбере, че вероятно е по-близо до истината, отколкото би му се харесало…

Нещо се промени. Вълната на атаката срещу ездачите на гущерите стихна. Мъже се наведоха и събраха оръжията на мъртвите и ранените.

Тогава ездачите се поотдръпнаха назад, с изключение на един. Той посочваше с протегнати пръсти отделни мъже и при това викаше нещо, което Мат не разбираше. Изглежда, говореше на някакъв по-различен диалект от този на северните народи.