Мат преглътна с усилие, после назова имената им и попита чрез Аруула:
— Какво означава това? Защо ни доведе тук?
Мос повдигна рамене. Жестът изглеждаше почти заплашителен.
— Защото инак щяхте да сте мъртви. — Говореше бавно и наблягаше на всяка дума.
— Но как ни откри? — продължи Мат.
— Държа си очите и ушите отворени. Така човек живее по-дълго. Преди всичко в този град.
Мат си спомни за чувството, че някой го наблюдава, когато вървяха по улиците. Напълно възможно е тогава Мос да им е хвърлил око.
— Ти си шаман — каза Аруула, привидно ненадейно. Звучеше учудено и същевременно като укор.
— Откъде ти хрумна това? — Мос дрезгаво се засмя.
— Мислите ти са… неми. Нищо не долавям. Както при Балоор. Беше шаман на моята орда. Вратата и към неговия дух беше затворена за мен. — Гласът на Аруула-звучеше неприятно засегнат.
— А, подслушвачка, нали? — Лека подигравка трепна в гласа на Мос. Тогава махна с ръка в знак на отрицание. — Не, не съм шаман, душичке. Но би трябвало да свикнеш с мисълта, че не всеки се оставя да надничат в кратуната му. Тук нещата са по-различни, отколкото на север при твоите братя и сестри.
Мат не разбра почти и дума от онова, което каза Мос. Но смисъла все пак схвана. И не можеше да твърди, че от това този тип му се стори по-малко опасен. Напротив…
— Кой си ти? — попита още веднъж и модулацията на гласа му подсказа ясно, че иска да знае нещо повече освен едно име.
— Човек, който се опитва да избягва неприятностите.
— За себе си и за другите, нали?
Мос кимна и се скри в дима от пурата. Мат посегна към пистолета си. Откъм облака дим се чу заплашителен глас. Мат вдигна успокоително ръка.
— Не се безпокой — каза и задържа оръжието на дланта си. Мисля, че знаеш какво е това? — Във всеки случай имаше такова впечатление, непосредствено преди Мос да ги подкани да избягат от Пиацата.
Аруула преведе. Мос отново повдигна широките си рамене.
— Нещо, което създава неприятности!
Бегло ухилване пробяга по лицето на Мат Дракс. Мос не беше много далеч от истината. По-точно казано, в преценката му имаше нещо философско…
Мат скри оръжието, вместо това пръстите му си заиграха с пурата и той започна да се разхожда натам-насам в помещението. Разглеждаше предметите по етажерките, без всъщност да ги вижда. Тогава ръцете му се плъзнаха по пианото. Беше прастаро, естествено, изподраскано и разкривено.
— Там навън — попита Аруула след известно време, — какво беше това?
— Подбираха нови бойци — отговори Мое.
— Бойци за какво?
— За арената.
Аруула преведе и Мат кимна. Той имаше такова подозрение. Древният Рим тук беше съживен не само в смисъла на архитектурата…
— Кои са те? — подхвана тя отново нишката на разговора. Тези ездачи…
Мос махна пренебрежително с ръка.
— Ездачите са само помощници. Или слуги.
— На кого помагат или служат? — заинтересува се варварката.
— На боговете — каза Мос. Но в гласа му нямаше и следа от страхопочитание. Само присмех.
Ала Аруула се втрещи. Мат усети как по гърба и самия него го полазиха студени тръпки. Аруула вярваше в богове, а също така и в мрачните им еквиваленти — демонични създания, които според легендата обитават бездните и глъбините на Земята.
— Този град родината на боговете ли е? — попита тя, останала почти без дъх.
— В този град — отвърна мрачно Мос — има твърде много неща. И прекалено малко от тях ми харесват.
— Тогава защо си тук? — подхвана Мат.
— Защото има места, които са още по-лоши — отвърна Мос и от тона му пролича, че с това темата е изчерпана.
Мат го разбра и прие, макар и на върха на езика му да се тълпяха десетки въпроси. Смени темата.
— Чувал ли си някога за някаква огнена птица?
Вълнението по лицето на Мос не му убягна. Една от гъстите вежди на ниския, но страшно як мъж леко се повдигна нагоре.
Мат веднага поде отново:
— А видял ли си някого, който е облечен като мен? — Той потри между пръстите си плата на изпокъсания си летателен комбинезон.
Мос кимна.
— Аха.
— Какво да? Знаеш ли нещо за огнената птица или за човек като мен? — каза Мат припряно.
След като Аруула преведе, Мос пак кимна с глава.
— Ще ви заведа. Утре.
И с това се приключи. Въпреки всичките протести и въпроси, които Мат изложи. Мос им посочи къде да пренощуват. Преграденото с дъски помещение се намираше малко по-надолу в коридора, от другата страна.
Тази нощ Мат сънува безвъзвратно отминалите времена. Видя самия себе си като малко момче да седи до майка си върху тясна пейка. Майка му му изсвири на пианото някаква песен.