Мос пристъпи към края на ложата.
— Ела! — извика към намиращия се долу на арената Мат Дракс. Той не се колеба дълго.
Но и в редиците на стражите настана раздвижване. Още бяха шокирани и объркани от радикално променената ситуация, но това, изглежда, продължи само секунди, докато дойдат на себе си поне дотолкова, че да нападнат него и Аруула. Все пак трябва да им е било ясно, че сега са под една черга с убиеца на техния бог.
В ложата Мос се засили да метне нещо.
— Дръж!
Тогава запокити пистолета над главите на стражите в арената. Мат скочи и успя да улови оръжието още във въздуха. Падна, претърколи се и отново се изправи.
— Изчезвайте! — чу отгоре гласа на Мое. — Скрийте се на сигурно място! — Беше взел меча на мъртвия бог и с него държеше в шах останалите в ложата гвардейци, които не искаха да оставят без възмездие смъртта на своя господар и бог.
Мат мислено пожела късмет на Мос. Щеше да му е нужен при превъзхождащия го брой противници. И вероятно нямаше да му е достатъчен.
Но сега не можеше да си блъска главата относно съдбата на Мос. Защото и шансовете за него и Аруула бяха също толкова зле. Пътят за бягство през портата им беше отрязан от стражите. Никога нямаше да успеят да се промъкнат покрай воините с люспести лица. Независимо от това, че Аруула май имаше сериозно намерение да опита. Мат задържа варварката, която беше като наелектризирана.
— Ела! — изсъска й и я задърпа назад, към другия край на арената. „Берета“-та беше насочена към нападателите, които вече станаха по-бързи.
Мат даде два изстрела и двата пъти улучи. Ранени, двама противници се стовариха на земята. За няколко секунди устремът на фалангата спря. Но това не означаваше нищо повече от една отсрочка и Мат не знаеше как да използва спечеленото време. Наоколо нямаше възможност да се покатерят по стените, за да избягат през балконите за зрителите. Самолетът!
Останките от реактивния изстребител стърчаха толкова високо, че муцуната му стигаше до билото на стената. Ако се изкачеха до нея, можеха да успеят!
Матю побягна, дърпайки след себе си Аруула. Корпусът на стратосферния реактивен самолет беше в по-добро състояние, отколкото Мат предполагаше, че може да е запазен след катастрофата. Макар че краищата на двете крила бяха откъснати, пилотската кабина и дори единият от резервоарите за гориво бяха устояли на сблъсъка със земята.
Мат и Аруула направиха два опита. И двата пъти успяха да се изкачат до онова място, където беше завързан трупът на Ларн, тогава — край! Металът на самолета беше твърде гладък, за да може да задържи ръцете и краката им.
Мат се обърна, видя приближаващите се воини. Само няколко секунди… Отново улови ръката на Аруула, задърпа я със себе си покрай стената, по-далеч от останките на самолета.
Бяха се отдалечили на двайсет крачки, когато първите врагове стигнаха до самолета.
— Залегни! — заповяда Мат и нанесе на Аруула ритник, който я накара да залитне и да падне. Самият той се завъртя, бързо се прицели с „Берета“-та и стреля. Куршумът със стоманена обвивка проби дупка в металния корпус. Пряко попадение!
Мат също искаше да се хвърли на земята, но това не беше необходимо. Титаничният огнен удар на мощната експлозия веднага го събори.
Тътенът и трясъкът продължиха само секунди. Тогава отзвуча глухото пращене на сипещите се отломки. И накрая Мат Дракс чуваше само виковете и пращенето на пламъците.
Изправи се със задъхване. Чувстваше се като пиле, което в последния момент е избягало от шиша на грила. Онова, което направи, си беше почти самоубийствено. Но беше сработило, както установи с един бърз поглед.
Куршумът му беше улучил здравия резервоар и една-единствена искра беше достатъчна да възпламени горивото.
Експлозията проби огромна дупка в стената на арената. Някои зрители отгоре по балконите очевидно бяха ранени. А стражите, които бяха се устремили към него и Аруула — е, бяха се озовали твърде близо до останките на самолета. Неколцина имаха късмета да умрат веднага. Други още се движеха…
— Аруула? — Мат погледна настрани. За момент се уплаши, че момичето може да е… Но тогава младата варварка се раздвижи, вдигна очи и промърмори:
— В името на бога на гръмотевиците, какво…?
— Ела, стани. — Мат й помогна да се изправи.
Пробягаха на зиг заг между горящите отломки към пробитото в стената на арената място. Оттук безпрепятствено стигнаха до коридорите, които заобикаляха Колизея, а оттам през един от изходите — на открито. Тук младата варварка се спря.
— Какво има? — попита Мат нетърпеливо. — Ние трябва…
Аруула поклати глава. Лицето й все още изглеждаше разкривено, все пак не толкова от неукротима войнственост, колкото от болка. Действието на забранените плодове вероятно отслабваше, но, види се, това беше крайно неприятен процес.