Саймън не се отказва.
– Търсиш ли си работа? Ресторантът е читав, но ако искаш да си купиш кола, да си наемеш жилище, трябва да изкарваш повече, отколкото Мелиса може да ти плати.
Не разбирам какво му става. Не сме богати, но се справяме доста добре. Няма нужда да взимаме пари от децата.
– Татко каза, че ще ми заеме пари за кола, след като си взема изпитите.
Усещам как Саймън настръхва до мен, както винаги, когато някой спомене Мат. Има моменти, в които реакцията му е дразнеща, но в повечето случаи ме кара да се разтапям от удоволствие. Не мисля, че Мат изобщо е смятал, че някой друг може да ме има за привлекателна; харесва ми, че Саймън го е грижа достатъчно за мен, та да ревнува.
– Много мило от страна на баща ти – намесвам се бързо; лоялността ми към Джъстин ме кара да кажа нещо – каквото и да е – в негова подкрепа. – Може би един ден ще вземеш изпита за таксиметров шофьор.
– Няма да карам такси до края на живота си, мамо.
Двамата с Джъстин бяхме толкова близки, когато беше по-малък, но така и не ми прости, че изоставих Мат. Щеше, мисля си, ако знаеше цялата истина, но не исках децата да останат с лоши чувства към баща си, не исках да бъдат наранени, както бях наранена аз.
Жената, с която спеше Мат, беше точно на половината на моите години и тези на Кейти. Странно е какви подробности помни човек понякога. Изобщо не съм я виждала, но някога се измъчвах, като си я представях каква е; представях си ръцете на съпруга си около двадесет и три годишното ѝ стегнато тяло.
– Понякога нямаме право на избор – казва Саймън. – Работата не е лоша.
Поглеждам го изненадана. Бързо е отписал липсата на каквато и да е амбиция у Джъстин. Част от мен е разочарована, защото доколкото си спомням, онова, което нарече отчаяна работа, очевидно е достатъчно добра за сина ми. Мат учеше за инженер в колеж. Това се промени в деня, в който осъзнах, че закъснението на цикъла ми е такова, че може да означава само едно нещо. Мат напусна колежа и си намери работа още същия ден. Не беше кой знае какво – строител, – но парите бяха добри. След като се оженихме, взе изпита за таксиметров шофьор и родителите му ни дадоха пари за първото му такси като сватбен подарък.
– Ресторантът е достатъчен засега – казвам аз. – Ще изникне нещо добро, сигурна съм.
Джъстин изсумтява неопределено и напуска стаята. Качва се горе и аз чувам скърцането на леглото му, когато заема любимата си поза – легнал, а главата му е вдигната дотолкова, че да може да вижда екрана на лаптопа.
– С това темпо ще продължава да живее тук и на тридесет.
– Просто искам да е щастлив.
– Щастлив е – казва Саймън. – Щастлив е да паразитира при теб.
Преглъщам онова, което искам да му отвърна. Няма да е честно. Аз бях онази, която каза, че не искам Саймън да ми плаща наем. Спорихме по темата, но нямаше да му позволя. Споделяме си храната и сметките, а и винаги ме извежда на вечери и екскурзии – както и децата. Изключително щедър е. Имаме обща банкова сметка и никога не сме се замисляли кой какво плаща.
Но къщата е моя.
Парите бяха проблем, когато се омъжих за Мат. Той работеше нощни смени, а аз от осем до четири в "Теско", но някак си се справяхме, докато Джъстин започна училище. Когато се появи Кейти, нещата вече бяха по-лесни; Мат имаше повече работа, отколкото можеше да поеме, и от време на време можехме да си позволим някои глезотийки. Понякога ходехме на ресторант, понякога на почивка.
Тогава двамата с Мат се разделихме и аз се върнах в начална позиция. Никой от нас не можеше да си позволи да задържи къщата и минаха години, докато спестя за депозита на това място. Заклех се никога вече да не купувам имоти съвместно с мъж.
Макар че също така се заклех никога повече да не се влюбвам, а вижте какво стана.
Саймън ме целува, едната му ръка е на брадичката ми, след което се плъзва към тила ми. Дори сега, в края на един дълъг ден, той мирише на чисто, на пяна за бръснене и афтършейв. Усещам добре познатата топлина да изпълва тялото ми, когато увива косата ми около ръката си и нежно я подръпва, като по този начин брадичката ми се вдига нагоре, а вратът ми се разкрива за целувки.