– Кели.
Полицайката се обърна и видя главен инспектор Дигби да върви към тях, все още не беше съблякъл палтото си.
– Не знаех, че сте се върнали, сър – каза Тони. – Мислех си, че все още сте в полагаем отпуск. Няма ли да играете голф днес?
– Повярвай ми, Тони, не съм тук по собствено желание. – Мъжът погледна сърдито Кели. – В офиса ми, веднага. – Провикна се към инспектора. – Ник, ти също.
Облекчението, което полицайката изпита, когато осъзна, че няма да се налага да слуша повече лекциите на Тони, бързо беше помрачено от погледа на главния инспектор. Тръгна след него към офиса му. Той отвори рязко вратата и ѝ каза да сяда. Тя се подчини, обзета от неприятно чувство. Опита се да измисли някаква друга причина, поради която главният инспектор да я повика толкова безцеремонно в офиса си, идвайки в един от почивните си дни, но продължи да стига до едно и също заключение.
Дърам.
Наистина се прецака този път.
– Сложих си главата в торбата заради теб, Кели. – Багера не беше седнал. Крачеше от единия край на малкото помещение до другия. Полицайката не знаеше дали да задържи погледа си върху него, или да стои вторачена напред като обвиняема в съда. – Съгласих се на тази командировка, защото вярвах в теб и защото ме убеди, че мога да ти имам доверие. Винаги съм те защитавал, Кели!
Стомахът ѝ се сви от страх и срам; как можеше да е толкова глупава? Остана на работа по някаква невероятна случайност, защото заподозреният, който беше нападнала, беше решил да не повдига обвинение, след като Багера го беше убедил, че не иска да е под светлината на прожекторите повече от необходимото. Дори дисциплинарната комисия се беше изказала в нейна полза, след като Багера беше поговорил със старшия офицер. Смекчаващи вината обстоятелства, дължащи се на семейни причини, гласеше докладът, но на Кели определено ѝ беше ясно, че всичко това беше карта, която не можеше да изиграе повторно.
– Миналата вечер получих телефонно обаждане. – Главният инспектор най-накрая седна и се надвеси над голямото си бюро от тъмен дъб. – От някакъв детектив от Дърам – във връзка със запитванията ни за стари изнасилвания. Попита дали може да ни помогне с още нещо.
Кели не искаше да срещне погледа му. Усещаше, че и Ник я наблюдава.
– Разбира се, това ми дойде като гръм от ясно небе. Може скоро да се пенсионирам, Кели, но искам да знам с какво се занимават хората ми. И никой от тях – главният инспектор заговори по-бавно, като правеше паузи между всяка дума, за да подчертае значението им, – няма работа с Дърам. Би ли била така добра да ми обясниш какво, по дяволите, си правила?
Кели вдигна бавно поглед. Сляпата ярост, обзела Багера, се беше поизпарила и сега мъжът не изглеждаше толкова заплашително, колкото преди малко. Въпреки това гласът ѝ трепереше и тя преглътна, за да се опита да се вземе в ръце.
– Исках да разбера дали има някакво развитие по случая на сестра ми.
Багера поклати глава.
– Сигурен съм, че няма нужда да ти обяснявам, че стореното от теб представлява сериозно дисциплинарно нарушение. Да не говорим за нарушаване на неприкосновеността на личните данни и възползване от служебно положение.
– Знам това, сър.
– Тогава защо, за бога...? – Багера разпери ръце, на лицето му беше изписано пълно недоумение. Когато заговори отново, тонът му беше много по-мек: – Има ли някакво развитие по случая на сестра ти?
– Частично. Само дето не и това, което очаквах, сър. – Кели преглътна отново, надяваше се твърдата буца в гърлото ѝ да изчезне. – Сестра ми... оттеглила е подкрепата си към производството. Категорично е заявила, че не желае да бъде информирана за каквото и да е развитие и няма желание да научи, ако извършителят бъде арестуван.
– Мисля, че това е било новина и за теб?
Кели кимна.
Последва дълга пауза, преди Багера да продължи:
– Мисля, че знам отговора на този въпрос, но се налага да го задам: имаше ли някаква професионална причина, поради която да отправиш запитване към друга полицейска служба?
– Аз я помолих да го стори – намеси се Ник. Кели се обърна да го погледне и се опита да прикрие шока си.
– Помолил си Кели да се свърже с Дърам за старо изнасилване, в което жертвата е сестра ѝ?
– Да.
Багера изгледа Ник. Кели си помисли, че видя доволство в очите му, но устата му беше изкривена, затова си помисли, че само си въобразява.