– Ще си лягаме ли по-рано? – прошепва той.
– Веднага идвам.
Взимам чиниите и "Лондон Газет", отнасям ги в кухнята и зареждам съдомиялната. Хвърлям вестника в кошчето за боклук, откъдето жената от обявата се взира в мен. Изгасям кухненската лампа и клатя глава на глупостта си. Разбира се, че не съм аз. Какво ще търси моя снимка във вестника?
– 4 –
Кели свали ластичката от китката си и завърза косата си с нея. В момента беше малко по-къса от желаното, последица от спонтанно подстригване през август, когато двуседмичните жеги я накараха да мисли, че е добра идея да се раздели с тежката завеса на косата си, която поддържаше дълга до кръста още от студентските си години. Два тъмни кичура веднага се отделиха и паднаха напред. Отне ѝ два часа да оправи документите на Карл Бейлис, който се оказа, че е търсен не само за неявяването си, но и за две кражби. Кели се прозя. Вече не беше гладна, но въпреки това за всеки случай огледа с надежда кухнята. Нищо. В крайна сметка трябваше да спре и да си купи онзи дюнер. Препече си филийки и ги отнесе в стаята си на приземния етаж. Тя беше голяма и квадратна, с висок таван. Горната част на стената беше боядисана в бяло, а долната – в светлосиво. Отдавна остарелият мокет беше покрит с два огромни килима, купени на търг. Мебелите в останалата част от помещението – леглото, бюрото, червеният фотьойл, на който стоеше в момента – бяха от ИКЕА, модерните им очертания контрастираха на извивките на панорамния прозорец, до който беше избутано леглото ѝ.
Разлисти броя на "Метро", който си купи на път за вкъщи. Повечето от колегите ѝ не поглеждаха местните вестници – достатъчно ни е, че трябва да се занимаваме с шибаняците на работа, не искаме да ги водим у дома с нас, – но тя имаше неутолим апетит за тях. На дисплея на айфона ѝ постоянно се появяваха горещите новини и когато ходеше на гости на родителите си, които се бяха преместили от Лондон в Кент, се наслаждаваше на селските жалби към местната управа и оплакванията за боклук и кучешки изпражнения.
Намери търсеното на пета страница. Статията заемаше две страници и носеше заглавие "Престъпността в метрото зачестява": Градската управа назначи разследване на престъпността в градския транспорт, след като зачестиха сигналите за сексуални престъпления, нападения и кражби.
Статията започваше с параграф, изпълнен с ужасяваща статистика на престъпленията – достатъчна да откаже човек да ползва метрото, помисли си Кели, – преди да бъдат приведени поредица от казуси, които имаха за цел да илюстрират типовете нарушения, които преобладаваха в натоварената транспортна мрежа на Лондон. Погледна към секцията с нападенията, представени със снимка на млад мъж, който имаше добре познат знак, обръснат от едната страна на главата му. Дясното му око почти не се виждаше под черносинята подутина и той изглеждаше разкривен.
Нападението над Кайл Матюс е било жестоко и непровокирано, гласеше написаното. Може би не беше точно така, помисли си Кели. Тя не познаваше Кайл, но символът, обръснат на главата му, и беше ясен, така че непровокирано не беше термин, който прилягаше на назования. Нямаше как да си направи заключения, без да чуе и другата страна.
Снимката, съпътстваща раздела за сексуалните нападения, беше тъмна; виждаше се само профил на жена. Примерна снимка, гласеше надписът отдолу. Имената са променени.
Една друга статия се появи неканена в главата на Кели – от друг град, за друга жена, но със същото заглавие.
Тя преглътна, отгърна на последния казус ѝ се усмихна, когато видя физиономията на снимката.
– Няма да ме карате да правя тъжно лице ала "Дейли Мейл", нали? – беше попитала фотографа си Кати Танинг.
– Разбира се, че не – беше ѝ отвърнал той развеселен. – Ще Ви накарам да направите тъжно лице ала "Метро", подправено с щипка гняв. Сложете дамската чанта в скута си и се опитайте да изглеждате така, сякаш сте се прибрали у дома и сте заварил съпруга си с мияча на прозорци.
Пресаташето на Британската транспортна полиция[5] не беше успяло да дойде, затова Кели предложи да проведе разпита на Кати, на което жената бързо се беше съгласила.
– Бяхте страхотна – каза на Кели тя, – това е най-малкото, което мога да направя.
– Спестете комплиментите си за по-късно, когато намерим човека, откраднал ключовете Ви – отвърна полицайката, като знаеше, че шансовете не са големи. Тъкмо беше към края на едномесечната си командировка в отдел "Джебчийство"[6], когато изникна този случай и тя се зае веднага с Кати Танинг.
5
Британската транспортна полиция е национална полиция, която обслужва видовете железопътен транспорт. – Бел. Прев.