– Би ли ми обяснил защо?
– Операция ФЪРНИС се оказа много по-обширна, отколкото си мислехме в началото, сър. Изнасилването в Мейдстоун ни показа, че престъпленията не са ограничени само в М25 и макар обявите да са дадени за публикуване през септември, пълният мащаб на престъпленията още не ни е ясен. Засега не можем да открием никакви следи, които да ни отведат до главния извършител, затова си помислих, че ще е добра идея да погледнем по-отвисоко на случая и предимно на изнасилванията, в които е имало преследване. Според мен беше възможно моделът да е повтарян и в други градове.
– Преди десетилетие?
– Да, сър.
Багера свали очилата си. Погледна преценяващо Ник, а после и Кели.
– Защо веднага не ми казахте за това?
– Аз... не съм сигурна, сър.
– Доколкото разбирам, не сте намерили връзка между Операция ФЪРНИС и Дърам? – Въпросът беше насочен към Кели, но му отговори Ник.
– Вече изключих тази възможност – отвърна той, без нито капка от колебанието на колежката си.
– И аз така си помислих. – Багера погледна първо Кели, после Ник и накрая отново върна поглед на Кели. Жената затаи дъх. – Мога ли да приема, че сме приключили с подобни запитвания?
– Да, сър.
– Връщайте се на работа, и двамата.
Бяха стигнали до прага на вратата, когато Багера се провикна към Кели:
– Още нещо...
– Сър?
– Извършители, полицаи, свидетели, жертви... има едно общо нещо между всички тях, Кели, и то е, че няма двама души, които да са еднакви. Всяка жертва се справя по различен начин със случилото ѝ се; някои са настървени да получат отмъщение, други искат справедливост, трети просто желаят всичко да приключи, а четвърти... – главният инспектор я погледна право в очите – ...искат да продължат напред.
Кели си помисли за Лекси и за желанието на Кати Танинг да започне отначало в къща, за която никой нямаше ключове, освен самата нея.
– Да, сър.
– Не пречи на жертвите, които желаят различен изход от този, който самата ти искаш. Това не ги прави грешни. Фокусирай стремежа си – и изключителния си талант – в случая като цяло. Някъде там има сериен престъпник, отговорен за изнасилванията, убийствата и преследването на десетки жени. Намери го.
Хората биват залавяни, когато станат непредпазливи.
Няма да намерите името ми в дигиталната следа, която води до findtheone.com – винаги използвах чужди имена, заети от портфейли и джобове на палта.
Джеймс Станфорд, който нямаше представа, че има пощенска кутия на Олд Глостър Роуд или кредитна карта, с която плаща за обявите, публикувани в "Лондон Газет". Май Суо Ли, китайската студентка, която с радост осигури британската си банкова сметка в замяна на достатъчно пари за полета до дома си.
Навсякъде стояха имената на други хора. Не и моето.
Касовата бележка. Това беше непредпазливо.
Код на врата, надраскан небрежно върху най-близкото листче, без да ми хрумне, че то може да сложи край на всичко. Като се замисля сега – като се замисля за безразсъдството си, – се изпълвам с гняв. Толкова глупаво
постъпих. Без тази касова бележка всичко беше перфектно. Непроследимо.
Нищо не е свършило още. Когато си притиснат в ъгъла, има само един изход.
Бориш се.
– 30 –
До обяд къщата е придобила някакъв подреден вид и масата в трапезарията отново е чиста. Стоя на нея и обработвам документите на Греъм, като намирам нещо успокояващо в методичния процес по отчитането на разходите за такси и обеди. Телефонът ми иззвънява. Полицай Суифт ми изпраща съобщение в отговор на онова, което ѝ изпратих по-рано днес.
Съжалявам, че не бях на разположение. Ето малко нова информация – ще се опитам да ти звънна по-късно. Смятаме, че извършителят е ръководел уебсайта от заведение, наречено "Еспрес О-о", което се намира близо до Лестър Скуеър – продължаваме да разследваме. Люк Харис още е под гаранция – ще те уведомя за решението на главния прокурор. Струва ми се, че е добра идея да работиш от дома си. Пази се.
Прочитам съобщението два пъти. Взимам папката с най-различни документи и изваждам касовата бележка от "Еспрес О-о!" Гледам номера, написан на гърба ѝ, след което търся датата. Мастилото в долната ѝ част е размазано и не мога да я разчета. От колко време е тук? В къщата не е студено, но цялата треперя и бонът вибрира в ръката ми. Влизам в кухнята.
– Кейти?
– Ммм?
Дъщеря ми си маже филия хляб на плота, без да ползва чиния. Събира трохите в шепата си и ги изхвърля в мивката.