Помня, че един ден го накарах да ме изслуша – след като се прибра от училище, преди да побегне нагоре по стълбите, за да се присъедини към поредната гейминг мрежа – за опасностите, които се криеха в интернет; обясних му, че тийнейджърите, с които чати толкова много, може въобще да не са тийнейджъри, а петдесетгодишни перверзници, които се лигавят над клавиатурите си.
– Прекалено умен съм за педофилите – отвърна ми той през смях. – Никога няма да ме пипнат.
Мисля, че бях впечатлена. Гордеех се, че синът ми е толкова умен, толкова в час с технологиите, за разлика от мен.
През всичките тези години, в коит о се тревожех, че Джъстин може да стане жертва на онлайн престъпник, никога не ми беше хрумвало, че самият той може да бъде такъв. Не е възможно, мисля си аз в следващия момент. Щях да разбера.
Стаята на Джъстин вони на цигарен дим и чорапи. На леглото му има чисти дрехи, които оставих там вчера, добре оформената купчина се е сринала на една страна. Синът ми е спал, без преди това да я махне оттам. Дърпам завесите, за да пусна малко светлина в помещението, и намирам шест чаши, като три от тях са използвани вместо пепелници. Добре свит джойнт стои до запалка.
– Провери чекмеджетата му – казвам на Кейти, която е замръзнала на прага. Не помръдва. – Веднага! Не знаем с колко време разполагаме. – Сядам на леглото и отварям лаптопа на сина си.
– Мамо, това не ми се струва правилно.
– Поддържането на сайт, който продава информация за жени на мъже, които искат да ги изнасилят и убият, също не е.
– Джъстин не би сторил подобно нещо!
– Аз съм на същото мнение, но трябва да се уверим. Да претърсим стаята му.
– Дори не знам какво се опитваме да намерим – отвръща Кейти, но отваря вратите на гардероба му и започва да претърсва рафтовете.
– Още касови бележки от "Еспрес О-о!" – отбелязвам аз, като се опитвам да се сетя за нещо уличаващо. – Снимки на жени, информация за маршрутите им... – Лаптопът на Джъстин има парола. Взирам се в екрана и в потребителското му име, Gameboy_94, което се намира до малък аватар – дланта на сина ми, изпъната пред камерата.
– Пари? – пита Кейти.
– Определено. Всичко необичайно. Каква би могла да е паролата му? – Пробвам с датата му на раждане и надписът ДОСТЪПЪТ ОТКАЗАН: ОСТАВАТ ДВА ОПИТА се появява на екрана.
– Пари – повтаря отново Кейти и този път осъзнавам, че това не е въпрос. Вдигам поглед. Държи някакъв плик, точно като онзи, който Джъстин ми даде с парите за наема. Толкова е натъпкан с двадесетачки и десетачки, че не може да се затвори. – Мислиш ли, че това е заплатата му от ресторанта?
Кейти не знае за парите под масата, които Мелиса му дава, и тъй като не мисля, че е от значение за нея, смятам да не ѝ казвам. Колкото повече хора знаят за това, толкова по-голям е шансът данъчните да разберат, а това е проблем, от който нямаме нужда нито аз, нито Мелиса.
– Предполагам – отвръщам вяло. – Върни ги обратно.
Отново се опитвам да отгатна паролата на Джъстин, като този път въвеждам смесица от адреса ни и името на първия му домашен любимец – морското свинче Джералд, което избяга и живя под дъските в банята ни няколко месеца.
ДОСТЪПЪТ ОТКАЗАН: ОСТАВА ЕДИН ОПИТ.
Не смея да опитам отново.
– Има ли нещо друго в гардероба?
– Не мога да намеря нищо. – Кейти се премества на високия скрин, издърпва всяко от чекмеджетата му и опипва като експерт долната му част, за да провери дали няма нещо залепено там. Претърсва дрехите му, а аз затварям лаптопа и го оставям на леглото в позицията, в която си мисля, че съм го намерила. – Какво има в лаптопа?
– Не мога да вляза в него.
– Мамо... – Кейти не ме поглежда, докато говори: – Знаеш, че касовата бележка може да е на Саймън.
Отговорът ми е светкавичен.
– Не е негова.
– Не можеш да си сигурна.
– Сигурна съм. – Никога не съм била по-уверена за нещо в живота си. – Саймън ме обича. Не би ме наранил.
Кейти блъска едно чекмедже и ме стряска.
– Значи нямаш проблем да обвиниш Айзък, но дори не искаш да обмислиш варианта Саймън да е виновен?
– Познаваш Айзък от пет минути.
– Трябва да е честно, мамо. Щом ще претърсваме нещата на Джъстин и ще обвиняваме Айзък, тогава ще включим и Саймън сред заподозрените. Ще претърсим стаята му.
– Няма да претърсвам стаята му, Кейти! Как ще очаквам да ми има доверие след това?