– Виж, не казвам, че е замесен или че касовата бележка от "Еспрес О-о!" е негова, но не го изключвам като възможност. – Клатя глава и дъщеря ми разперва ръце. – Мамо, възможно е! Поне го обмисли.
– Ще изчакаме, докато се прибере у дома, и тогава всички можем да се качим горе.
Кейти е непоколебима.
– Не, мамо. Веднага.
Стълбището, което води до тавана, е тясно и вратата създава впечатлението, че зад нея няма нищо друго освен шкаф; в най-добрия случай баня или малка спалня. Преди Саймън да се нанесе, използвах помещението като място за отдих: не беше добре обзаведено, но натрупвах много възглавници, заключвах вратата и лягах върху тях за половин час, крадях си време за себе си, измъквах се за малко от ролята си на самотна майка. Харесваше ми уединението, което ми предоставяше. Сега усещах помещението някак опасно, всяка стъпка ме отдалечаваше от безопасността на къщата.
– Ами ако Саймън се прибере? – питам аз. Двамата нямаме какво да крием един от друг, но винаги сме били на мнение, че трябва да зачитаме личното си пространство. Личните си животи. Не мога да си представя какво би казал, ако ни види с Кейти да душим около офиса му.
– Не вършим нищо нередно. Той не знае, че сме намерили касовата бележка. Трябва да запазим самообладание.
Самообладанието е последното нещо, което изпитвам.
– Сваляме коледната украса – казвам изведнъж.
– Какво?
– Ако се прибере и ни попита какво правим. Тук сме, за да свалим коледната украса.
– Добре, става. – За Кейти няма значение, но аз се чувствам по-добре, като знам, че имам извинение.
Вратата в долната част на стълбището се затръшва и аз се стряскам. Това е единствената врата в къщата, която е противопожарна и се затваря сама, защото има специален механизъм. Саймън искаше да го махне: каза, че желае вратата да е отворена, за да може да чува суматохата от живота долу. Настоях да остане, защото се тревожа от евентуални пожари, защото се тревожа за всичко, което може да застраши семейството ми.
Възможно ли е през цялото време истинската заплаха да е била точно тук, пред нас?
Да е живяла в къщата ни?
Чувствам се замаяна и се опитвам да не повърна от насъбралата се в гърлото ми жлъчка. Искам да последвам примера на деветнадесетгодишната си дъщеря и да съм посмела. Кейти стои в средата на помещението и внимателно оглежда наоколо. Няма нищо на стените, които се скосяват от тавана към пода под ъгъл, който оставя малко пространство, в което човек може да стои изправен. Единственият прозорец пропуска минимално количество слънчева светлина и аз включвам осветлението.
– Там. – Кейти сочи към един шкаф за документи, върху който се намира таблета на Саймън. Тя ми го подава. Действа бързо и енергично. Ще ми се да знаех какво си мисли.
– Кейти – казвам аз, – наистина ли смяташ, че Саймън е способен на... – не довършвам.
– Не знам, мамо. Провери историята.
Отварям калъфа и въвеждам паролата на Саймън, след което извеждам браузъра.
– Как да видя какво е търсил?
Кейти наднича над рамото ми.
– Натисни там. – Сочи ми. – Трябва да ти излезе списък с посетените сайтове, както и с нещата, които е търсил.
Въздъхвам с облекчение. Няма нищо съмнително. Новинарски сайтове и няколко туристически агенции. Почивка за Свети Валентин. Чудя се как е възможно Саймън да направи резервация, след като е затънал до гуша в дългове. Вероятно просто е гледал, без да има намерение да запазва каквото и да било, също както аз гледам именията, които струват милиони лири и знам, че никога не бих могла да си позволя такова.
Кейти отваря чекмеджето на шкафа. Изважда лист хартия.
– Мамо – казва бавно дъщеря ми, – не ти е казвал истината.
Стомахът ми се свива на топка.
– Скъпи Г-н Торнтън – зачита тя, – във връзка със скорошната Ви среща с "Човешки ресурси", моля приемете това писмо като официално уведомление за вашето освобождаване от длъжност. – Поглежда ме. – Датата е първи август.
Облекчението е мигновено.
– Знам за уволнението. Съжалявам, че не ти казах. Самата аз научих едва преди две седмици.
– Знаела си? Затова ли Саймън започна да работи от вкъщи? – Кимам. – А преди това? От август, имам предвид? Носел е костюм, излизал е всеки ден...
Твърде лоялна съм към Саймън, за да призная, че е прекарвал всичките тези седмици в преструвки, че ходи на работа, че ни е лъгал, но няма нужда да го правя, от изражението на лицето на Кейти мога да преценя, че тя вече е стигнала до тези изводи.
– Не си сигурна, нали? – пита ме тя. – Не знаеш какво е правел – не и какво е правел наистина. Знаеш само онова, което ти е казал. Напълно е възможно през това време да е следил жени в метрото. Да ги е снимал. Да е качвал информация за тях в интернет.