Трясъкът на вратата в долната част на стълбището.
– 31–
– Кафе.
– Не, благодаря. – Кели не беше яла цял ден, но не мислеше, че ще може да поеме нещо. Багера се беше помотал още половин час след разговора си с тях, а после се изниза и се отдаде на заниманията, с които един почти пенсиониран главен инспектор се забавляваше през отпуската си. Не ѝ беше казал нищо повече, но се спря на бюрото на Ник на тръгване, за да си разменят няколко думи, със сигурност свързани с нея.
– Не беше предложение – каза инспекторът. – Взимай си палтото, отиваме отсреща.
"Старбъкс" на Балфор Роуд беше по-скоро павилион, отколкото заведение, но можеше да се похвали с два големи стола до прозореца, които Кели реквизира, докато Ник взимаше напитките. Тя си поръча горещ шоколад. Изведнъж беше зажадняла за сладката му утеха. Той пристигна със сметана отгоре, върху която бяха поръсени шоколадови пръчици и контрастираше на обикновеното дълго кафе на инспектора.
– Благодаря ти – каза Кели, когато стана ясно, че Ник няма намерение да заговори първи.
– Ти можеш да купиш следващите напитки – отвърна инспекторът.
– Имах предвид за това, че ме измъкна.
– Знам какво имаше предвид. – Мъжът я погледна със сериозен поглед. – Само за информация, ако в бъдеще отново се прецакаш, направиш нещо глупаво или поради някаква друга причина имаш нужда от измъкване, за бога, поне ми кажи. Не чакай да бъдем поканени в офиса на главния инспектор.
– Наистина съжалявам.
– Сигурен съм, че е така.
– И съм ти много благодарна. Не очаквах подобно нещо от теб.
Ник отпи от кафето си. Ухили се.
– Да си кажа честно, и аз не очаквах подобно нещо от себе си. Но не можех просто да си стоя и да гледам как един от най-добрите детективи, с които някога съм работил... – Кели сведе поглед към горещия си шоколад, за да прикрие удоволствието, което изпита от думите му – ...го отнася за нещо, което е направила заради моментната глупост да използва служебното си положение за лични облаги. Какво точно правеше?
Червенината от удоволствие от похвалата на Ник изчезна от лицето на Кели.
– Мисля, че най-малкото, което ми дължиш, е обяснение.
Полицайката загреба част от топлата сметана, лапна я и усети как се разтапя върху езика ѝ. Обмисли добре думите, преди да ги изрече.
– Сестра ми беше изнасилена през първата си година в университета в Дърам.
– Това и сам го разбрах. Извършителят не е бил заловен?
– Не. Имаше няколко подозрителни случки преди злополуката – Лекси беше намерила картички под вратата си, в които подателят я молеше да облече определени дрехи – такива, които наистина имаше в гардероба си, – а веднъж оставиха мъртъв щиглец на прага ѝ.
– Тя съобщи ли за всичко това?
Кели кимна.
– Полицията не беше заинтересована. Дори когато им каза, че някой я следи, просто ѝ отвърнаха, че ще си отбележат. Една вечер имаше късна лекция и тъй като нямала с кого да се прибере, тръгнала сама. Тогава говорехме по телефона. Обади ми се, защото се чувстваше нервна – каза, че отново чува стъпки зад себе си.
– Ти какво направи?
Кели усети как в очите ѝ напират сълзи. Преглътна трудно.
– Казах ѝ, че си въобразява. – Дори сега можеше да чуе гласа на Лекси; беше задъхана от бързото вървене:
– Някой върви зад мен, Кели, кълна се. Също както миналата седмица.
– Лекс, има седемнадесет хиляди студенти в Дърам – винаги някой върви зад теб.
– Този път е различно. Крие се от мен. – Лекси говореше бързо и шепнешком, а Кели се напрягаше, за да чуе всяка дума. – Когато се обърнах, за да проверя, нямаше никого, но знам, че ме следят.
– Въобразяваш си. Обади ми се, когато се прибереш, става ли?
Кели си спомни, че се беше готвила да излиза тогава. Оправяше си косата на фона на усилената музика и мяташе поредната отхвърлена рокля върху купчината в края на леглото. Въобще не се сети, че Лекси не ѝ се беше обадила, докато мобилният ѝ не звънна с номер, който не разпознаваше.
– Кели Суифт? Обажда се детектив Бароу-Гринт от дърамската полиция. Сестра Ви е с мен.
– Не е било по твоя вина – каза нежно Ник. Кели поклати глава.
– Той нямаше да я нападне, ако бях останала на телефона.
– Няма откъде да знаеш това.
– Ако го беше сторил, щях да чуя – щях да имам възможност веднага да се обадя в полицията. Бяха минали два часа, преди Лекси да бъде намерена – така я беше пребил, че едва виждаше – и през това време извършителят отдавна беше избягал.