– Три пъти означава обичам те – каза ми веднъж Кейти.
Стискам я три пъти сега, без да знам дали помни, и слушам стъпките по дървените стъпала. Дъщеря ми мигновено връща отговор на съобщението ми и усещам как горещи сълзи напират в очите ми.
Стълбището се състои от тринадесет стъпала.
Броя всяка стъпка. Единадесет, десет, девет.
Ръката ми е потна в ръката на Кейти, сърцето ми бие толкова силно, че не мога да разгранича ударите му. Дъщеря ми стиска пръстите ми толкова силно, че ме заболява, но не ми пука – аз също стискам нейните.
Пет, четири, три...
– Използвах ключа си, надявам се да нямаш нищо против.
– Мелиса!
– Боже мой, едва не ни причини инфаркт. – Облекчението кара мен и Кейти да се засмеем истерично.
Мелиса ни поглежда странно.
– Какво правите тук? Обадих се в службата ти, но шефът ти ми каза, че си болна – наминах, за да видя дали си добре, и се притесних, когато не ми отвори.
– Не сме те чули. Ние... – Кейти млъква и ме поглежда, не е сигурна колко от случилото се да сподели.
– Търсихме доказателства – обяснявам на Мелиса. Изведнъж съм се опомнила и потъвам в стола до бюрото на Саймън. – Звучи налудничаво, но явно Саймън е човекът, качил в интернет всички тези маршрути... той е качил и моя маршрут.
– Саймън? – Виждам отказа ѝ да повярва и объркването на лицето на Мелиса, емоции, които са изписани и на моето собствено. – Сигурна ли си?
Обяснявам ѝ за касовата бележка от "Еспрес О-о!" и имейла от полицай Кели Суифт.
– Саймън изгуби работата си през август – точно преди да започнат обявите. Лъгал ме е за всичко.
– Какво, по дяволите, правиш още тук? Къде е той в момента?
– Има интервю в Олимпия. Не знам по кое време – мисля, че каза в ранния следобед.
Мелиса поглежда часовника си.
– Може да се прибере всеки момент. Елате у нас, ще се обадим на полицията оттам. Мислила ли си, че е възможно? Искам да кажа... Господи, Саймън? – Усещам как сърцето ми отново заплашва да изскочи от гърдите ми, усещам го как се блъска в ребрата ми, как тупти в ушите ми. Изведнъж съм убедена, че няма да успеем да се измъкнем, че Саймън ще се прибере, докато всички сме на тавана. Какво ли ще направи, след като разбере, че е разкрит? Мисля си за Таня Бекет и Лора Кийн, злочестите жертви на извратената му онлайн империя. Какъв би бил проблемът да добави още три жени към общата бройка? Изправям се и стискам Кейти за ръката.
– Мелиса е права, трябва да се махнем оттук.
– Къде е Джъстин? – Страхът надвисва над мен и аз искам семейството ми да е заедно, трябва да знам, че и двете ми деца са в безопасност. Нямам представа какво ще стори Саймън, когато разбере, че сме научили.
– Спокойно, той е в ресторанта – отвръща Мелиса. – Тъкмо оттам идвам.
Облекчението ми е моментно.
– Не може да остане там – Саймън ще знае къде да го намери. Някой трябва да го замести.
Мелиса веднага влиза в ролята си на бизнесдама. Напомня ми на лекар, изправен пред голямо бедствие, който лекува пациентите си и им предлага утешителни думи.
– Ще му се обадя и ще му кажа да затвори.
– Сигурна ли си? Може...
Мелиса обгръща лицето ми с длани. Доближава се до мен и ме кара да се съсредоточа върху онова, което ми казва.
– Трябва да се махнем оттук, Зоуи, разбираш ли? Не знаем с колко време разполагаме.
Трите слизаме шумно по стълбите и не спираме, докато не стигаме приземния етаж. В коридора аз и дъщеря ми взимаме палтата, които сме хвърлили през парапета. Оглеждам се за чантата си, но Мелиса ме спира.
– Няма време. Ще се върна за нея, когато двете с Кейти сте в безопасност у нас.
Затръшваме предната врата и хукваме по пътеката, без да се бавим да я заключим. Минаваме през градинската врата на къщата на Мелиса. Тя отключва и ни приканва да отидем в кухнята.
– Трябва да се заключим – предлага Кейти. Поглежда Мелиса и мен, страхът е изписан върху лицето ѝ. Долната ѝ устна трепери.
– Саймън няма да се опита да влезе тук, мила, дори не знае къде сме.
– Когато види, че ни няма у дома, ще ни потърси тук. Заключи вратата, моля те! – Дъщеря ми е на път да се разплаче.
– Мисля, че е права – съгласява се Мелиса. Заключва два пъти предната врата и въпреки това, което съм казала на Кейти, се чувствам по-спокойна, след като чувам прищракването на ключалката.
– Няма ли да заключиш и задната врата? – пита Кейти. Цялата се тресе, а мен ме изпълва гняв. Как смее Саймън да причинява това на дъщеря ми?