Выбрать главу

– Винаги е заключена. Нийл е параноичен, що се отнася до крадци – дори не иска да държим ключа на място, което може да се види от градината. – Мелиса прегръща Кейти. – Обещавам ти, миличка, вече си в безопасност. Нийл е в командировка тази седмица, така че можете да останете колкото искате. Защо не сложите чайника, а аз ще се обадя на полицай Суифт, за да ѝ кажа за касовата бележка, която сте намерили. Имаш ли номера ѝ?

Вадя телефона от джоба си и го отключвам. Започвам да търся през номерата в него, докато не намирам този на Кели Суифт. Подавам апарата на Мелиса. Тя го поглежда.

– Горе обхватът ми ще е по-добър. Дай ми две минути. Направи ми услуга и ми приготви едно кафе, става ли? Капсулите са до машината.

Включвам кафемашината. Тя представлява модерно лъскаво чудо, което пени прясно мляко, приготвя капучино и само бог знае какво друго. Кейти прекосява кухнята. Поглежда през плъзгащите се врати към градината и опитва дръжката.

– Заключено ли е?

– Да. Изплашена съм, мамо.

Опитвам се да говоря спокойно, за да прикрия притеснението си.

– Няма да ни намери тук, мила. Полицай Суифт ще дойде и ще ни помогне, ще доведе полицаи, които ще арестуват Саймън. Не може да ни нарани.

Стоя пред кафемашината и поставям длани върху плота, мраморът под тях е студен и гладък. Сега, след като сме се измъкнали от къщата и се намираме в безопасност тук, страхът ми преминава в гняв и аз едва успявам да го скрия от Кейти, която вече се намира на ръба на истерията. Мисля си за лъжите, с които Саймън ме заливаше през месеците, в които си мислех, че работи; за уверенията му, когато донесох "Газет" преди седмици, че не аз съм на снимката в обявата. Как е възможно да съм била толкова глупава?

Мисля си за дълговете, които Саймън твърди, че е натрупал. Уебсайтът вероятно му носи много повече, отколкото някога е изкарвал в "Телеграф". Не се изненадвам, че не си е потърсил друга работа – защо да си губи времето? Онази позиция, за която е на интервю днес – съмнявам се дали въобще съществува. Представям си го как стои в някое кафене – не се приготвя за интервюто, а преглежда снимки на жени на телефона си и взима информация за маршрутите им от тетрадката си.

Кейти е неспокойна, крачи между прозореца и дългата бяла маса на Мелиса и взима разни красиви предмети от висящите рафтове.

– Внимавай с тях – предупреждавам я, – вероятно струват цяло състояние.

Чувам гласа на Мелиса да се носи отгоре, докато разговаря с полицай Суифт. Чувам я да пита: В опасност ли са? , и се закашлям звучно, защото не искам Кейти да се разтревожи още повече. Тя е оставила вазата, взела е едно стъклено преспапие и прокарва палец по гладката му повърхност.

– Моля те, мила, изнервяш ме.

Дъщеря ми оставя предмета и отива в далечната част на кухнята, където се намира бюрото на Мелиса.

Зелената лампичка на кафемашината светва, за да ми подскаже, че водата се е стоплила. Натискам старт и изчаквам черната течност да напълни чашата. Ароматът е силен, почти завладяващ. Обикновено не пия кафе, но днес мисля, че имам нужда от едно. Изваждам втора капсула.

– Искаш ли кафе? – питам Кейти. Тя не ми отговаря. Обръщам се и я виждам, че гледа нещо на бюрото. – Мила, моля те, спри да се ровиш в нещата на Мелиса. – Чудя се колко ли време ще отнеме на полицията да пристигне и дали ще пуснат Саймън за издирване, или просто ще го изчакат да се прибере у дома.

– Мамо, трябва да видиш това.

– Какво има? – Чувам стъпките на Мелиса и оставям кафето ѝ на плота зад мен. Сипвам малко захар в моето, отпивам от него и изгарям езика си.

– Мамо! – Кейти е настоятелна. Отивам до бюрото, за да видя какво я тревожи. Там има карта на метрото – онази, която видях, когато взех документите на Мелиса. Кейти я е разгърнала и сега е покрила цялата повърхност на бюрото с нея. Добре познатите цветове и линии са отбелязани с мрежа от стрелки и надраскани бележки.

Опулвам се насреща ѝ. Кейти плаче, но аз не правя нищо, за да я успокоя. Търся маршрут, който познавам до болка – този на Таня Бекет.

Северна линия до Хайгейт, после автобус 43 до Кранли Гардънс.

Маршрутът е подчертан с жълт маркер и в края му има ръчно написана бележка.

Неактивен.

Чуваш доста неща в кафенетата и ресторантите.

Според мен да работиш в натоварен ресторант е подобно на това да си барман или фризьор. Виждаме пиковете и спадовете на ежедневния живот в лицата на нашите клиенти; слушаме разговорите между приятели. Ние се облагодетелстваме от вашите премии – обяд, платен с нови банкноти от двадесет лири, монета, подхвърлена небрежно на масата – и страдаме от последствията на всеки лош месец, когато броите дребните си за едно по-обикновено от обичайното кафе и се правите, че не виждате буркана с бакшишите на бара.