– Вината е моя – беше казала жената, след като Кели се представи. – Работя по много часове и пътят до вкъщи е толкова дълъг, че постоянно ми се спи. Никога не ми е хрумвало, че някой може да се възползва от това.
Кели смяташе, че Кати Танинг се е отървала леко. Нападателят беше преровил чантата ѝ, докато тя стояла облегната на стената на вагона и спяла, но не намерил портмонето ѝ, закопчано в друго отделение, или телефона ѝ, прибран в трето. Вместо това отмъкнал ключовете ѝ.
– Вината не е Ваша – беше я уверила Кели. – Имате право да подремнете на път за вкъщи. – Тя беше написала доклад за престъплението, беше взела записите от камерите и когато получи обаждане от пресслужбата по-късно през деня, Кати изглеждаше правилният избор за момиче за плакат на престъпленията в метрото. Кели прочете собствения си цитат и забеляза, че е спомената като детектив, а не като полицай. Това щеше да ядоса някои хора в службата.
Кати е само един от стотиците пътници и туристи, които всяка година стават жертва на джебчийство. Съветваме пасажерите да бъдат изключително бдителни и да докладват всичко, което им се стори подозрително, на Британската транспортна полиция.
Кели внимателно изряза статията за Кати и ѝ изпрати съобщение, за да ѝ благодари още веднъж за помощта. Служебният ѝ телефон беше изключен и зарязан в шкафчето ѝ на работа, но даде на жената личния си номер, в случай че искаше да се свърже с нея.
Кели все още беше в полууниформа – цивилното яке беше облечено върху бялата риза, на която липсваха вратовръзката и пагоните. Наведе се да отвърже обувките си. Някои от бившите ѝ съученици щяха да излизат да пийнат нещо и я бяха поканили да се присъедини към тях, но трябваше да става в пет сутринта, а и какво щеше да му е забавното, след като не можеше да пие. Препечена филийка, Нетфликс[7], чай и легло, помисли си тя. Рокендрол.
Телефонът ѝ иззвъня и настроението ѝ се оправи веднага, когато видя името на сестра си на дисплея.
– Здрасти, как си? Не сме говорили от хилядолетия!
– Съжалявам, знаеш как е. Слушай, намерих чудесен подарък за мама за Коледа, но е малко повече, отколкото харчим обикновено – искаш ли да се включиш?
– Разбира се. Какво е? – Кели изрита едната си обувка, а след това и другата. Слушаше с половин ухо описанията на някаква ваза, която близначката ѝ видяла на някакъв базар на занаятите. В момента беше средата на ноември и оставаха още няколко седмици до Коледа. Кели подозираше, че се е родила без шопинг ген, винаги оставяше покупките за последния момент и тайничко се наслаждаваше на трескавата атмосфера в моловете на Бъдни вечер, изпълнени с измъчени мъже, които купуваха скъпи парфюми и бельо.
– Как са момчетата? – прекъсна я Кели, когато стана ясно, че Лекси има намерение да предложи подаръци и за останалите членове на семейството.
– Супер. Е, през половината време са истински трън в задника, но са супер. Алфи се справя чудесно с училището, а Фъргюс като че ли се забавлява в яслата, предвид състоянието на дрехите му в края на деня.
Кели се засмя.
– Липсват ми.
Лекси и съпругът ѝ Стюарт живееха наблизо, в Сейнт Олбанс, но не ги виждаше толкова често, колкото ѝ се искаше.
– Ела на гости!
– Ще го направя, обещавам, веднага след като ми дадат малко почивка. Ще си проверя смените и ще ти изпратя някои възможни дати. Можем да обядваме някоя неделя, какво ще кажеш? – Печеното на Лекси беше легендарно. – Мисля, че ще имам няколко почивни дни в началото на декември, ако нямаш нищо против да спя на дивана ви?
– Чудесно. Момчетата много се радват, когато оставаш у дома. Само да не е на трети – имаме събиране тогава.
Едва доловимото колебание и преднамерено спокойният тон на Лекси подсказваха точно каква ще бъде сбирката и къде ще се проведе.
– Ще се събирате в Дърам?
От другата страна на линията последва тишина и Кели си представи как сестра ѝ кима с издадена напред брадичка, както правеше винаги, когато очакваше да последва спор.
– Випуск 2005-а – отвърна ведро Лекси. – Чудя се дали ще мога да разпозная половината, макар че продължавам да поддържам връзка с Аби и Дан, а с Моши се виждаме от време на време. Не мога да повярвам, че минаха десет години, имам чувството, че са били само десет минути. Имай предвид...
– Лекси!
Сестра ѝ спря да говори и Кели се опита да намери точните думи.
– Сигурна ли си, че това е добра идея? Няма ли да... – стисна очи, искаше ѝ се да проведат този разговор лично, – ...съживиш всичко? – Изправи се на ръба на стола и зачака сестра си да отговори. Докосна половинката от сърце, което носеше на сребърно синджирче на врата си и се зачуди дали Лекси носи своята половина. Купиха ги есента, преди да бъдат приети в университетите си. Кели в Брайтън, а Лекси в Дърам. За първи път, откакто бяха родени, се разделяха за повече от една-две вечери.
7
Интернет платформа за осигуряване на стрийминг медиа – филми, сериали и шоу програми за гледане през интернет по поръчка. – Бел. Ред.