Выбрать главу

Лекси се засмя.

– Благодаря ти, че се обади. Обичам те, да знаеш.

– Аз също те обичам.

* * *

Кели се върна в залата за брифинги, отвори вратата с дупето си и се опита да не обърне подноса, който се накланяше и тресеше заплашително с всяка нейна стъпка.

– Свършили са ни пакетчетата чай, Лусинда, затова направих от твоите билкови магии, нали няма проблем? – Не последва никаква реакция от страна на анализаторката; в интерес на истината никой не вдигна поглед. – Нещо се е случило, нали? – попита Кели.

– "Компютърни престъпления" току-що са получили уведомление за нов профил – отвърна Ник. Премести си стола, за да ѝ направи място, а Андрю Робинсън посочи към лаптопа пред него.

– След като членството на Ник беше анулирано, създадохме нов акаунт, като следвахме инструкциите – обясни компютърният специалист. – Преди петнадесет минути получих това.

Имейлът беше кратък – само едно изречение над снимката на русо момиче.

Чисто нов профил: само днес можете да го СВАЛИТЕ БЕЗПЛАТНО.

– Някой от другите профили безплатен ли е? – попита Кели.

– Само за платинените членове. Никой от профилите не е бил пускан на по-ниска стойност от 200 лири и това е първият път, в който сме уведомени за качването на нова жена. Доколкото знаем, единствените уведомления за това са обявите в "Газет".

Кели прочете профила.

Бяла.

18-годишна. Дълга руса коса, сини очи.

Сини дънки, сиви ботуши до глезените, черна тениска с – яка и широка сива жилетка. Бяло яке до коленете с колан. Черна

дамска чанта с позлатена верижка.

Размер 38-40.

15.30: Влиза в метростанция Кристъл Палас. Качва се на влака до Канада Уотър, избира първия вагон и сяда до вратите.

Прави връзка на линия Юбилейна, отива до картата на метрото на перона, където ще се отворят вратитена вагон №6. Сяда и чете списание.  Сменя на Ватерло, завива надясно и слиза по стълбите на Перон 1; северно по Северна линия. Застава в средата на перона, близо до изтърканата жълта линия.. Вратите на централния вагон се отварят точно срещу нея. Пътува до вратите, докато стигне Лестър Скуеър. Качва се в асансьора, след което напуска през трети изход към Чаринг Крос Роуд.

На разположение: САМО ДНЕС.

Продължителност: 45 минути

 Ниво на трудност: изключително предизвикателно

– Съобщението е изпратено до всички членове – каза Андрю, който провери адресите, до които беше изпратен имейлът. Последва мълчание, докато всички осъзнаят колко много членове на намери единствената точка ком – които вероятно бяха изключително голям брой – щяха да цъкнат върху профила на тази жена и да свалят маршрута ѝ. Колко ли мъже вече стояха пред компютрите или телефоните си и четяха това, което Кели беше прочела току-що? Колко ли от тях щяха да я последват през цял Лондон, след като знаеха, че тя няма представа, че е наблюдавана?

– Можеш ли да увеличиш снимката? – попита Кели. Андрю изпълни нареждането и пусна малкото изображение на цял екран. То представляваше селфи на тийнейджърка, която се цупеше на камерата; кичури от русата ѝ коса почти прикриваха очите ѝ. Мекият фокус на снимката предполагаше, че е била взета от Инстаграм или от някоя друга социална мрежа.

Изображението беше ново за Кели, но не и момичето. Тя беше виждала друга снимка, на която то също присъстваше. Беше изчела всяка дума от материалите по Операция ФЪРНИС. Знаеше, че го е виждала и преди. Същата руса коса, същата намусена физиономия.

Обърна се към Ник.

– Познавам я. Това е дъщерята на Зоуи Уокър.

– 35 –

– Каква игра? – питам аз. Мелиса се усмихва. Все още стои на бюрото и се завърта в стола си, за да се обърне към нас. Продължава да гледа монитора на компютъра.

– Повече от сто сваляния дотук. – Поглежда Кейти. – Ти си известно момиче.

Стомахът ми се свива.

– Няма да я качваш в сайта.

– Вече е там. – Мелиса кликва отново и на екрана се появява снимка на Кейти, която се мръщи срещу нас с безгрижна увереност, напълно неподходяща предвид настоящата ни ситуация. Дъщеря ми изхлипва, аз я прегръщам и придърпвам толкова силно към себе си, че столът ѝ задира по пода.

– Ето как стоят нещата. – Мелиса говори с добре познатия ми бизнес тон, онзи, който използва, когато разговаря с доставчиците си по телефона или убеждава банковия си мениджър да ѝ отпусне поредния заем. Никога преди не ми е говорила така и цялата ме побиват тръпки. – Направих профила на Кейти безплатен за сваляне за ограничен период от време и изпратих линк към всички членове.