– Готова ли си за шоуто? – пита ме Мелиса.
– Няма да гледам. – Но не мога да се спра. Връхлита ме неочакван спомен как заведохме Кейти в болницата, докато беше бебе, и се насилих да гледам как сложиха канюла[27] в малката ѝ ръчичка, за да я хидратират след тежък вирус. Така ми се искаше да отнема болката ѝ, но щом не можех да сторя това, поне можех да понеса част от нея, като я гледах как страда и преживях всичко с нея.
Прорезът в предната част на врата ми започва да зараства и това опъва кожата ми, засърбява ме. Изпъвам врат с цел да облекча неприятното чувство, но така само потича още кръв, която капе в скута ми.
Четири минути.
Наблюдаваме монитора в мълчание. Има толкова много неща, които искам да науча, но не желая да чувам гласа на Мелиса. Предпочитам да се отдам на фантазията, че в момента полицията се е втурнала към Анърли Роуд. Вярвам, че във всеки един момент ще чуя как полицаите разбиват предната врата. Струва ми се толкова истинско, че се опитвам да чуя полицейските сирени. Не чувам нищо.
Две минути.
Имам чувството, че минава цяла вечност, докато Кейти се появява на камерите. Тя не се спира, но поглежда към камерата, когато я наближава, гледа право към нас, докато не се скрива от полезрението ни. Виждам те, мълвя тихомълком. С теб съм. Не мога да спра сълзите си.
– За съжаление не можем да я проследим през билетната бариера – тонът на Мелиса е приятен – някак си разговорлив, – сякаш работим над съвместен проект. Това е по-изнервящо, отколкото ако ми крещеше или ме заплашваше. – Но веднъж стигне ли до перона, ще я видим отново.
Мелиса движи мишката по екрана, на който забелязвам списък – вероятно на камерите в метрото: Олдгейт Изток – вход, Ейнджъл – вход, Ейнджъл – южен перон, Ейнджъл – северен перон, Бейкърлу – билетни бариери... Списъкът продължава още и още.
– Няколко от по-ранните профили не се намират в районите на камерите, до които имам достъп – обяснява Мелиса, – но ще можем да наблюдаваме по-голямата част от пътуването на Кейти. Виж – ето я и нея.
Дъщеря ми стои на перона с ръце в джобовете. Оглежда се наоколо. Надявам се да търси камерите или да се опитва да разбере кои от другите пътници могат да представляват евентуална заплаха. Виждам един мъж в костюм и палто да я приближава. Кейти отстъпва назад, а аз забивам нокти в стиснатите си длани, докато не я отминава, без да забави крачка. Сърцето ми заплашва да изскочи от гърдите ми.
– Голяма е актриса, нали?
Не обръщам внимание на тази забележка. Влакът пристига и Кейти се качва на него, вратите се затварят и я поглъщат прекалено бързо. Искам Мелиса да превключи на следващата камера, но тя не помръдва. Вади парче памук от сакото си и се мръщи срещу него, преди да го остави да полети от пръстите ѝ към пода. Фантазията ми еволюира: представям си как Саймън се прибира от интервюто си и намира къщата празна – вратата не е заключена – и някак си разбира, че съм тук. Спасява ме. Фантазиите ми стават по-живи и по-абсурдни в обратна пропорционалност на умиращата ми надежда.
Никой не идва.
Ще си умра тук, в къщата на Мелиса. Дали ще се отърве от тялото ми, чудя се аз, или ще ме остави да се разлагам, докато Нийл не ме намери, когато се върне от командировката си?
– Къде смяташ да идеш? – питам я. Тя се обръща, за да ме погледне. – След като ме убиеш. Къде смяташ да идеш? – Започва да казва нещо – да отрече, че ще ме убие, – но се спира. В очите ѝ проблясва нещо, което според мен е уважение, но то бързо се изгубва. Свива рамене.
– Коста Рика. Япония. Филипините. Все още има доста страни, които не екстрадират.
Чудя се колко ли време ще им е необходимо, за да ме открият. Дали Мелиса ще успее да избяга в друга държава дотогава?
– Ще те спрат на паспортен контрол – отвръщам аз, по-уверена съм, отколкото в действителност се чувствам.
Тя ме поглежда презрително.
– Само ако използвам собствения си паспорт.
– Как... – не мога да намеря правилните думи. Попаднала съм в паралелна вселена, в която хората размахват ножове, използват фалшиви паспорти и убиват приятелите си. Внезапно осъзнавам нещо. Мелиса е умна, но не чак толкова. – Как научи всичко това?
– Всичко кое? – Разсеяна е, въвежда нещо на клавиатурата. Отегчена е от разговора.
– Видеонаблюдението, фалшивия паспорт. Полицай Суифт каза, че обявите са дадени за публикуване от мъж, който има пощенска кутия на свое име. Уебсайтът е непроследим. Получила си помощ – трябва да си получила.
27
Канюла – тръбичка, куха игла, вкарвана чрез троакар (водач) в телесна кухина, кръвоносен съд. – Бел. ред.