Най-накрая Лекси отговори с онзи премерен тон, който винаги използваше със сестра си.
– Няма нищо за съживяване, Кели. Случилото се вече е минало. Не мога да го променя, но това не означава, че трябва цял живот да ми пречи. – Лекси беше спокойната, разумната. Теоретично бяха идентични, но никой нямаше проблем да ги различи. Двете имаха еднакви квадратни брадички, тесни носове и тъмнокафяви очи, но докато лицето на Лекси беше спокойно и добродушно, това на Кели беше напрегнато и сприхаво. Много пъти се бяха пробвали да си сменят местата като деца, но никой, който ги познаваше, не можеше да бъде заблуден.
– Защо да не отпразнувам добрите времена в университета? – попита я Лекси. – Защо да не мога да се разхождам из кампуса[8] като останалите ми приятели и да си спомням нощите, през които излизахме, лекциите, глупавите шеги, които си спретвахме?
– Но...
– Не, Кели. Ако бях напуснала след случилото се – ако бях сменила университета, както ти и мама настоявахте, – той щеше да победи. Ако не отида на събирането, защото съм изплашена от спомените, които може да събуди, той пак ще победи.
Кели осъзна, че цялата се тресе. Пусна краката си на пода и се наведе напред, като постави ръце върху коленете си, за да се успокои.
– Мисля, че си луда. Не бих припарила до това място.
– Ти не си аз, нали? – Лекси въздъхна сърдито, без да се опитва да прикрие раздразнението си. – Всеки би си помислил, че се е случило на теб, а не на мен.
Кели не отговори нищо. Как можеше да обясни на сестра си, че точно така се чувстваше, без да и разкрие, че собствената ѝ травма наподобяваше нейната? Спомняше си лекцията, изнесена в полицейския колеж от човек от "Трудова медицина". Работеха върху казус на верижна катастрофа на М25 – десетки ранени, шестима убити. Кой имаше посттравматично стресово разстройство? Учителят ги прикани да предположат. Пътните полицаи, които бяха отишли първи на мястото? Сержантът, който трябваше да успокоява майката на две мъртви деца? Шофьорът на камион, чиято липса на внимание беше довела до бедствието?
Никой от тях.
Посттравматично стресово разстройство щеше да има полицаят в почивка, чиито дневни ангажименти го бяха отвели на моста над магистралата, който беше станал свидетел на цялата ситуация и се беше обадил, за да осигури важна информация на Централата, но въпреки това не беше в състояние да спре трагедията, развила се пред очите му. Точно той щеше да развие ПТСР. Той щеше да се обвинява, че не беше сторил повече. Той щеше да се пенсионира заради влошено здраве и да се превърне в отшелник. Той, страничният наблюдател.
– Съжалявам – каза Кели и чу как Лекси въздъхна.
– Всичко е наред.
Не беше така и двете го знаеха, но никоя не искаше да продължава. Следващия път, в който щяха да разговарят, Лекси щеше да ѝ сподели плановете си за Коледа, а Кели щеше да ѝ каже колко е чудесна работата ѝ. Щяха да се преструват, че всичко е наред.
Точно както правеха през последните десет години.
– Как е в службата? – попита Лекси, сякаш беше прочела мислите на Кели.
– Добре. Все същото си е. – Опита се да звучи оптимистично, но сестра ѝ не беше глупачка.
– О, Кел, имаш нужда от ново предизвикателство. Наскоро мислила ли си да кандидатстваш в някой от специалните отдели[9]? Не могат да те възпират вечно.
Кели не беше толкова сигурна. Напускането на отдел "Сексуални престъпления" на Британската транспортна полиция преди четири години беше бързо и неловко. Девет месеца беше в отпуск по болест, след което се върна на така наречената нова позиция, която всъщност беше наказание. Тя работеше неуморно и бързо се превърна в една от най-уважаваните полицайки от Кварталните полицейски екипи; пред себе си се преструваше, че е униформено ченге, което всеки ден се занимава със сериозни случаи.
– Доскорошната ти командировка трябва да ти помогне за това. – Лекси беше настоятелна. – Определено шефовете ти могат да видят, че вече не си... – Сестра ѝ млъкна внезапно, очевидно не беше сигурна как да обобщи времето, което Кели беше прекарала извън службата, неспособна да напусне апартамента си, без да плувне цялата в пот.
8
Кампус – земята, върху която са разположени колеж или университет, заедно с прикрепените към тях институционални сгради. – Бел. Прев.