Не знам какво е накарало Мелиса да погледне към кухненския плот, но на мига осъзнавам, че е разбрала какво съм направила. Очите ѝ са насочени към поставката за ножове. Преброява ги и вижда, че един липсва.
– Не играеш по правилата – казва тя.
– Нито пък ти.
Навеждам се и стискам в юмрук дръжката на ножа. Изпитвам остра болка, когато го изваждам от ботуша си и острието прорязва глезена ми.
Това е, мисля си. Това е единственият шанс, който ще имам.
– 38 –
Полицейската кола летеше по Марлибин Стрийт, като едва се размина с един автобус с открит покрив, който изскочи насреща, когато минаха покрай Музея на Мадам Тюсо. Кели слушаше полицаите отпред да обсъждат днешния мач на Олд Трафорд над воя на сирената.
– Направо не знам как Руни успя да пропусне. Ако плащах на някого триста бона на седмица, щях първо да се уверя, че може да рита като хората.
– Не може да играе под напрежение, това е проблемът.
Светофарът на Юстън Скуеър светна червено. Шофьорът натисна клаксона и увеличи мощността на сирената. Колите пред него започнаха да му правят път. Завиха надясно по Блумсбъри и Кели пусна радиостанцията си в очакване на нова информация, на която всички отчаяно се надяваха. Получиха я, когато наближиха Уест Енд. Кели затвори очи и отпусна глава на седалката.
Всичко беше приключило. Поне за Кейти Уокър.
Кели се наведе напред между двете предни седалки.
– Вече можеш да намалиш.
Шофьорът също беше чул новините, изключи сирената и мина на по-нормална скорост, защото вече нямаше смисъл, колкото и да бързаха. Нямаше никого за спасяване.
Стигнаха до Лестър Скуеър и колата спря, за да остави Кели пред Хиподрума. Тя хукна към метростанцията и размаха документите си на отегчената жена на билетната бариера. Влезе през друг вход, а не през онзи, през който възнамеряваше, и се огледа наоколо, за да се ориентира.
Там.
Вратата на склада беше надрана в долната си част, където хората я бяха отваряли с крака, а един плакат молеше пътниците да докладват за съмнителни пакети, оставени в ъглите на станцията. Един знак гласеше, че входът за неоторизирани лица е забранен.
Кели почука два пъти на вратата, след което влезе вътре. Макар да знаеше какво ще открие, сърцето ѝ продължаваше да препуска.
Складът на поддръжката беше тъмен и без прозорци, от едната му страна имаше бюро и метален стол, а на отсрещната стена – натрупани табели. В единия ъгъл се намираше жълта кофа на колелца, в която имаше мазна сива вода. До нея върху пластмасова щайга стоеше младо момиче и стискаше чаша чай. Дори без уверената нацупена физиономия от снимката на уебсайта, Кейти си беше същата. Русата ѝ коса падаше върху якето, чиято подплата я правеше да изглежда по-едра, отколкото беше в действителност.
Бяла.
18-годишна. Дълга руса коса, сини очи.
Сини дънки, сиви ботуши до глезените, черна тениска с V- яка и широка сива жилетка. Бяло яке до коленете с колан. Черна дамска чанта с позлатена верижка.
Размер 38-40.
Облегнат на стената зад Кейти стоеше широкоплещест мъж с тъмна коса. Той пристъпи напред и протегна ръка към Кели.
– Джон Чандлър, полицай под прикрие от Британската транспортна полиция.
– Кели Суифт. – Представи се тя и клекна. – Здравей, Кейти, аз съм Кели, един от детективите, които работим по този случай. Добре ли си?
– Така мисля. Тревожа се за мама.
– Полицаи пътуват към нея в този момент. – Кели се пресегна и стисна ръката на Кейти. – Справи се много добре. – Детектив Чандлър им съобщи по радиостанцията, че момичето е в безопасност, и потвърди онова, което Кели подозираше: Зоуи беше държана за заложничка от Мелиса Уест, собственичка на няколко кафересторанта в Лондон, включително "Еспрес О-о!".
– Беше ужасно. – Кейти погледна Джон. – Не знаех дали да ти вярвам, или не. Когато зашепна в ухото ми, исках да избягам. Помислих си: Ами ако не е полицай под прикритие? Ами ако това е просто лъжливата му история? Но усетих, че трябва да ти се доверя. Страхувах се, че Мелиса ще разбере какво се случва и ще нарани мама.
– Справи се брилянтно – каза Джон. – Изпълнението ти беше за "Оскар".
Кейти се опита да се усмихне, но Кели виждаше, че все още трепери след случилото се.
– Не се наложи да играя особено. Дори след като ми каза какво ще се случи, за секундата, когато ме вкара тук, сметнах, че всичко е било лъжа. Помислих си, че това е краят. Краят на играта.
– Съжалявам, че се наложи да те поставим в такава ситуация – каза Кели. – Знаехме, че камерите ни са хакнати, но не бяхме наясно до каква степен. Когато видяхме профила ти на уебсайта, решихме, че трябва да те измъкнем от метрото и да те отведем на безопасно място, където никой да не може да те нарани, без да позволим на Мелиса да разбере, че сме я надушили.