– Защото всичко свърши – отвърна Ник. – Утре, когато започне наистина трудната работа, ще сте в кондиция.
Имаха доста за вършене. След като получиха достъп до компютъра на Мелиса, "Компютърни престъпления" бързо затвориха findtheone.com и свалиха целия списък от членовете му. Проследяването им – и установяването на извършените престъпления, ако имаше такива, – щеше да отнеме много повече време.
Справката от Търговския регистър беше разкрила, че Мелиса Уест притежаваше четири ресторанта в Лондон – "Мелиса", "Мелиса Две", "Еспрес О-о!" и едно все още безименно начинание в сърцето на Кларкънуел, което носеше впечатляващи печалби, макар че нямаше мивка, хладилник или пък пособия за готвене.
– Пране на пари – беше обяснил Ник. – Кафе-ресторантите са перфектните механизми, защото много хора плащат в брой. По документи спокойно е можела да отчете, че е изкарала няколко стотачки за деня, а в действителност бизнесът ѝ да е бил на загуба.
– Мислиш ли, че съпругът ѝ е бил наясно с дейностите ѝ?
– Ще разберем това, когато го доведем за разпит. – Нийл Уест ръководеше инсталирането на струваща милиони Ай Ти система в адвокатска кантора в Манчестър. Дневникът му, който беше синхронизиран с този на съпругата му и лесно можеше да се получи достъп до него от компютъра ѝ, гласеше, че ще кацне на летище Лондон Сити на следващия ден, където полицията щеше да го чака и да го арестува. На компютъра, който намериха в домашния му офис, се намираха файлове на компаниите, с които Нийл беше работил – за всяка от тях имаше обширен списък с контакти. Фирмите на Гордън Тилман и Люк Харис бяха наемали Нийл в миналото, а и вероятно щяха да бъдат намерени още паралели между този списък и онзи с клиентите на Мелиса от findtheone.com.
– Мислиш ли, че би го зарязала? – попита Лусинда. Зоуи им беше разказала за плановете на Мелиса да напусне страната и от "Компютърни престъпления" идентифицираха няколко полета до Рио де Жанейро, които беше преглеждала онлайн.
– Така мисля – отвърна Ник. – Според мен Мелиса Уест е била загрижена единствено за себе си.
Кели се сети за онова, което Кейти ѝ беше казала, за гнева в гласа на Мелиса, когато говорела за децата на Зоуи и за това, че няма свои собствени.
– Прав си. Това е било част от проблема. Създала е сайта заради парите, но включването на Зоуи и Кейти е било на лична основа.
– Яд ме е, че се измъкна – каза Лусинда и посегна към фъстъците.
– Беше намушкана в сънната артерия и умря от кръвозагуба – напомни Ник. – Не бих нарекъл това измъкване.
Кели се усмихна едва.
– Знаеш какво имам предвид. Заради нея Зоуи и Кейти Уокър минаха през ада, а стотици жени дори нямат представа, че са в опасност. Ще ми се да я бяхме вкарали в пандиза.
Телефонът на Кели просветна и тя плъзна пръст по дисплея му, за да го отключи. Започна да прехвърля съобщенията, на които нямаше желание да отговаря.
– Какво е това? Празнувате ли, или сте на помен? – Багера се появи до масата и Кели се изправи, все едно имаше намерение да застане мирно. Виждаше го за първи път след конското в офиса му и избягваше да среща погледа му.
– Да ви донеса ли стол, сър? – попита Лусинда.
– Няма да се застоявам. Просто се отбих, за да ви почерпя по питие. Всички свършихте чудесна работа. Току-що говорих по телефона с комисаря и той ви поздравява за чудесните резултати. Добра работа.
– Благодаря, шефе – каза Ник. – Тъкмо им казвах същото.
– Що се отнася до теб... – Багера погледна Кели, която усети, че се изчервява. – Чух, че имаме доста да ти благодарим.
– Всички работихме заедно – отвърна полицайката и неохотно погледна към главния инспектор. Изпита облекчение, когато видя топлото му изражение. – Просто бях където трябва, когато последното парче от пъзела си дойде на мястото.
– Може и така да е. Определено допринесе много за екипа. Така, какво пиете? – Главният инспектор отиде до бара и се върна с поднос с питиета и още един пакет фъстъци. Не беше взел нищо за себе си и Кели осъзна, че може да изпусне своя шанс, ако не го попита сега.
– Сър? Трябва ли да се връщам в БТП? – Докато изричаше въпроса, осъзна колко много се страхува от отговора. Харесваше ѝ да е отново част от екип без постоянните клюки и съмнения, които я преследваха през цялото време в собствената ѝ служба.