– Аз ще платя – казва той. Нещо в очите му ме кара да мисля, че съжалява за прибързаността си, но въпреки това не се отмята. – Не ми позволяваш да се включа в ипотеката, поне ме остави да ти купя нова баня. – Чудя се дали коментарите на Джъстин от снощи не са го провокирали; имам намерение да възразя, но той вдига ръка. – Настоявам. Ще потърся някоя добра строителна компания. Ако въобще съществува подобно нещо! Добре, хайде, че ще закъснея... както и ти. – Саймън скача на пода, а аз завъртам крака и ги пъхам в пухкавите пантофи. Халатът е студен върху голата ми кожа и цялата треперя, докато слизам надолу, за да сложа чайника да заври. Бискит[10] се върти в краката ми и ме оставя на мира едва когато сипвам храна в купичката му.
Душът спира да стене и вратата на банята се отваря. Разнасят се стъпки по стълбището и приглушени гласове, когато Кейти и Саймън се разминават. Стенанието продължава. Кейти бърза днес. Ако се подготвя да излиза вечер, може да прекара часове в банята – не че Саймън някога се е оплаквал. По-скоро би минал без душ, отколкото да ѝ направи забележка.
– Тийнейджъри – обикновено свива рамене той, когато мъмря дъщеря си, че окупира банята. – Не че ми трябва много време, за да си измия косата. – Прокарва ръка през главата ѝ оредяващата си сива четина с печална усмивка.
– Много си разбран – обикновено му отвръщам аз. След сприхавостта на Мат за мен е истинско облекчение да живея с някого, който е толкова толерантен; никога не съм виждала Саймън да изгуби самообладание, дори когато съседите идват да се оплакват за милионен път от музиката на Джъстин, която е усилена на приемливо ниво, за разлика от пищящите им деца. Просто не разполага с нужното, за да е гневен.
Мелиса беше присвила очи, когато ѝ казах, че Саймън е живял десет години сам, преди да се срещнем.
– Какво не му е наред?
– Нищо! Просто не е намерил правилния човек. Иначе е перфектно трениран за къщна работа. Готви, чисти, дори глади.
– Би ли ми го пратила, когато приключиш с него? Нийл може да направи компютър от нищото, но копчето на прахосмукачката като че ли му убягва.
Засмях се. Имах чувството, дори в онези дни, че не бих изпратила Саймън никъде. Помня вълнението, което изпитах, когато ме целуна за първи път, и тръпката от бързия, непохватен секс, който правихме в края на първата си среща; който беше още по-вълнуващ, защото беше нещо толкова нехарактерно за мен. Точно това харесах най-много у него тогава – караше ме да се чувствам напълно различна. Не като майка или като приятелката на Мат, или като негова съпруга. Караше ме да се чувствам като себе си. Зоуи Уокър. От къщата на родителите ми отидох да живея с Мат и когато останах сама на тридесет, бях толкова загрижена децата да са добре, че откриването на коя съм аз не беше толкова важно. Запознанството ми със Саймън промени това.
Правя чай и отнасям табла с четири чаши горе. Чукам на вратата на Джъстин и внимателно си проправям път през препятствията на пода, за да му оставя димящата напитка до леглото.
– Джъстин, нося ти чай.
Той не помръдва, а аз взимам снощната му вечеря, студена и недокосната. Поглеждам сина си и виждам, че тридневна брада е покрила нежното му лице и трапчинката на брадичката му, косата му е върху лицето му, а едната му ръка е изпъната към лицевата дъска на леглото.
– Скъпи, почти седем часът е. – Джъстин изръмжава. Лаптопът му е отворен върху нощното му шкафче и се вижда прозорецът на някакъв музикален форум. Фонът е черен, а буквите са бели, и ако гледам към него прекалено дълго, ще ме заболи главата. От лявата страна виждам снимката, която синът ми използва онлайн: лицето му, което е почти цялото закрито от протегнатата му към фотоапарата ръка. На дланта му с черни букви е написано потребителското му име: Gameboy_94.
Двадесет и две годишен е, а се държи като на дванадесет. Кейти беше тази, която бързаше да порасне – нямаше търпение да остави зад гърба си куклите Барби и Малките понита, – но явно мъжете си оставаха момчета доста по-дълго време.
Мисля си за казаното от Саймън снощи и се чудя дали Джъстин наистина ще живее тук, дори когато навърши тридесет. Едно време смятах, че не искам децата ми да напускат дома. Харесваше ми да живеем тримата и да вечеряме заедно, макар че през повечето време просто съжителствахме. Понякога излизахме с Кейти, понякога Джъстин връхлиташе в кухнята, докато приготвях вечеря, за да си открадне пържени картофки, преди да са стигнали до чиниите, и да ми обясни тънкостите на Гранд Тефт Ауто[11], които не разбирах, но всъщност бяхме просто съквартиранти. Едва когато Саймън се нанесе, осъзнах колко много ми е липсвала мъжка компания в живота ми.