– Просто трябва да я подкрепиш.
– Подкрепям я! Взех си два свободни часа от работа, за да можем да отидем заедно.
– Тя знае ли?
Замлъквам. Планирах да я посрещна след прослушването, за да разбера как е минало, но Кейти даде ясно да се разбере, че не ме иска наоколо.
– Трябва да я окуражаваш. Когато се превърне в холивудска сензация, не искаш да сподели пред списание "Хелоу!", че собствената ѝ майка ѝ е казала, че не струва.
Засмивам се.
– Не почвай и ти. Саймън е убеден, че ще успее.
– Ето на – казва Мелиса, сякаш няма нужда от повече обяснения. Синята ѝ мрежа за коса се е разхлабила и аз ѝ я намествам, за да не се налага да си мие ръцете отново. Приятелката ми има дълга, гъста, лъскава черна коса, която носи във видимо сложен кок, който съм я виждала да прави за секунди. Когато работи, често пъха химикал в него, който ѝ придава подвеждащ бохемски вид. През повечето дни носи дънки и ботуши до глезените, с изпъната бяла риза, чиито ръкави са навити до лактите, за да разкрият изключително бяла кожа, която е пълна противоположност на изключително черната на съпруга ѝ.
– Благодаря ти – казва ми тя.
– Също така е убеден, че самият той ще стане автор на бестселъри. – Ухилвам се, но макар да се шегувам, за миг се чувствам като предателка.
– За целта не трябва ли да пише нещо?
– Той пише – отвръщам в негова защита, поправяйки грешката си. – Налага се да направи купища проучвания, но това не е особено лесно, когато работиш на пълен работен ден.
– За какво става въпрос?
– Мисля, че е някакъв шпионски трилър. Познаваш ме, не си падам по такива книги. На мен ми дай Мейв Бинчи[12]. – Не съм чела абсолютно нищо от романа на Саймън. Той иска да изчакам, докато го завърши, и чак тогава да го видя, което не е проблем за мен, защото ако трябва да бъда честна, съм нервна. Притеснявам се, че няма да знам какво да кажа за него, че не съм достатъчно квалифицирана, дори да разбера дали е хубав или не. Сигурна съм, че ще е добър. Саймън пише прекрасно. Той е един от най-старите журналисти в "Телеграф" и работи над книгата си, откакто го срещнах.
Вратата се отваря и в заведението влиза мъж в костюм. Поздравява Мелиса по име и двамата започват да си говорят за времето, докато тя му прави кафе, добавя мляко и захар, без да е необходимо да го пита за това.
На рафта до стената има екземпляр от петъчното "Метро" и аз го взимам, докато Мелиса въвежда в касовия апарат поръчката. Онзи, който го е чел преди мен, го е оставил на страница със заглавие "Престъпността в метрото зачестява" и макар да няма никой до мен, инстинктивно премествам ръка върху чантата си, чиято каишка е преметната през гърдите ми по навик, останал ми от незапомнени времена. Има снимка на младеж на годините на Джъстин, чието лице е лошо насинено, и на жена, чиято раница е отворена в скута ѝ, а тя е готова да се разплаче всеки момент. Преглеждам статията, но не намирам нищо ново в нея – съветват ни да държим нещата си плътно до тялото си и да пътуваме по двойки късно през нощта. Все неща, които съм казвала безброй пъти на Кейти.
– Джъстин спомена, че управителката ти се е разболяла вчера – подхващам, когато отново оставаме само двете.
– Днес също отсъства, така че... – сочи към синята мрежа на главата си. – Обзалагам се, че Ричард Брансън[13] не е имал подобни проблеми, когато е градил империята си.
– Обзалагам се, че е имал. А и не съм сигурна, че можеш да наречеш два ресторанта – улавям заплашителния поглед на Мелиса, – два брилянтни ресторанта империя.
Приятелката ми изглежда някак дяволита.
– Три.
Повдигам вежда и чакам да продължи.
– Кларкънуел. Не ме гледай така. Трябва да се рискува, за да се преуспява.
– Но... – Спирам се, преди да съм прекрачила граница, от която няма връщане назад. Да отвори трети ресторант, когато вторият затъва, би било ужасна мисъл, но вероятно заради това Мелиса е в бизнеса, а не аз. Когато се преместих да живея в съседство с нея и Нийл, карах курс по счетоводство в програмата за повишаване на квалификацията. В училище хич не ме биваше по математика, но Мат взимаше децата само вечерите в сряда, което означаваше, че можех да запиша това или тапицерство, а не се виждах да си изкарвам прехраната с претапициране на столове. Мелиса беше първият ми клиент.
12
Мейв Бинчи (1939-2012) – ирландска писателка, авторка на пиеси и журналистка. Много от книгите ѝ са издавани на български. – Бел. Прев.
13
Сър Ричард Чарлз Никълъс Брансън (р. 1950) – британски бизнесмен, филантроп, собственик на конгломерата "Върджин груп", наброяващ около 400 компании. – Бел. Прев.