– Досега сама си водех счетоводството – сподели ми тя, когато ѝ казах, че съм се записала на курса, – но наемам ново помещение на Ковънт Гардън и няма да е зле да си освободя малко време. Ще се занимаваш с ведомостта и постъпленията – нищо сложно. – Веднага се възползвах от предложението. И макар че мина само година преди друг клиент – Греъм Халоу – да ми предложи постоянна работа, продължих да водя счетоводството на "Мелиса" и "Мелиса Две".
– "Мелиса Три"? – питам аз. Тя се засмива.
– И четири, и пет... до безкрайност!
Освободена съм от работа до обяд, но когато пристигам в единадесет часа, Греъм разиграва шоу, като поглежда часовника си.
– Радвам се, че се сети да се появиш днес, Зоуи. – Както винаги носи костюм от три части, с истински джобен часовник, затъкнат в жилетката му. Професионализмът вдъхва увереност, обясни ми веднъж той, вероятно в опит да ме окуражи да заменя панталоните си M&S с нещо също толкова старомодно.
Не му се връзвам. Двучасовото ми отсъствие е позволено и подписано от самия него, малко преди да си тръгна в петък.
– Желаеш ли да ти направя кафе? – питам аз, научила преди доста време, че най-добрият начин да омилостивиш Греъм е да бъдеш изключително любезен с него.
– Би било чудесно, благодаря ти. Как прекара уикенда?
– Не беше зле. – Не му предлагам подробности, а и той не ме пита за такива. В последно време личният ми живот засяга единствено мен. Когато се събрахме със Саймън, Греъм се осмели да ми направи забележка, че не било редно да се срещам с човек, с когото съм се запознала чрез работата си, макар да бяха минали месеци, откакто той дойде в офиса ни, за да проучи цените на наемите за статията, която пишеше тогава.
– Но не би било нередно да излизам с шефа си? – отвърнах аз, скръстих ръце и го погледнах право в очите. Защото шест седмици, след като разбрах за изневярата на Мат, когато бях толкова объркана и въобще не знаех какво се случва, Греъм Халоу ме покани на среща и аз му отказах.
– Съжалявах те – обясни ми той, след като го предизвиках след толкова години. – Мислех си, че се нуждаеш от ободряване.
– Добре. Благодаря ти.
– Може би новият ти мисли същото.
Не се хванах на въдицата му. Знаех, че Саймън не ме съжалява. Той ме боготвореше. Купуваше ми цветя, водеше ме в хубави ресторанти и ме целуваше по начин, който караше коленете ми да омекват. Виждахме се само от няколко седмици, но знаех това. Просто знаех. Може би Греъм наистина ме беше съжалявал, но така и не ми прости, че го отрязах. Повече не ми позволи да си тръгна по-рано, ако децата бяха болни, нито ми спестяваше укорите си, ако влакът ми закъснееше. От този момент насетне беше изключително стриктен с мен, а аз се нуждаех твърде много от работата, за да нарушавам правилата.
Греъм изпива кафето си, слага си палтото и излиза. Няма нищо в графика му, но той смотолевя, че ще се среща с някакъв човек за някакво куче, а и честно казано, се радвам, че ще остана сама. Офисът е необичайно тих за понеделник, затова започвам отдавна закъснялото пролетно почистване, пускам листи в шредера и местя зелените лилии, за да почистя праха зад тях.
Телефонът ми избипква, получавам съобщение от Мат.
КТ добре ли е?
Скъсява имената на всички. Кейти е КТ, Джъстин е Джъс, а аз съм Зоуи само когато се караме.
Предполагам, че Саймън би бил Си, ако имаха такава връзка помежду си.
Не съм я чувала, отговарям аз. Не знам дали това е хубаво, или не!
Уверена ли беше?
Замислям се за момент. Оптимистично настроена, отвръщам.
Ами ти? Х
Забелязвам целувката, но не ѝ обръщам внимание. Оставям разговора недовършен и продължавам с чистенето. След няколко минути той звъни.
– Пак го направи, нали?
– Какво съм направила? – питам, макар отлично да знам какво има предвид.
– Обезсърчила си я за прослушването. – Съгласните му са приглушени и аз знам защо – лапнал е цигара между устните си. Чувам метално щракване на запалка и дълбоко всмукване. Минаха почти двадесет години, откакто спрях цигарите, но изпитвам физическа нужда, когато вдишва.
– Не съм – започвам да се оправдавам, но Мат ме познава прекалено добре. – Поне не съм искала.
– Какво ѝ каза?
– Просто ѝ споменах онзи курс за секретарки, за който ти говорих.
– Зо...
– Какво? Сам каза, че би бил перфектен за нея. – Чувам трафика около Мат, което ми подсказва, че е паркирал таксито на пиацата и се е облегнал на него.
– Трябва да си внимателна с нея. Ако я тласнеш прекалено в една посока, тя ще побегне презглава в другата.