– Откраднали са ключовете от чантата ѝ, когато е заспала на път за дома си – продължи госпожа Уокър. – Нищо друго, само ключовете.
Тази беше от онези кражби, които правеха работата им необичайна. Докато пишеше предварителния доклад, Кели беше раздвоена дали да определи случая като кражба въобще, но Кати настояваше, че не си е изгубила ключовете.
– Държа ги в друго отделение на чантата си – беше обяснила на Кели тя. – Няма как да паднат оттам. – Джобчето се намираше от вътрешната страна на подобна на раница дамска чанта, а цип и кожена каишка с тока не позволяваха на съдържанието да се изгуби. И двете бяха разкопчани.
Видеокамерите показаха, че Кати се беше качила на метрото от Шепърдс Буш и тогава токата на джобчето изглеждаше закопчана. Когато си тръгнала от метростанция Епинг, каишката висяла отвързана, а джобчето зеело леко отворено.
Оказа се, че случаят е от лесните. Кати беше перфектната свидетелка: винаги се прибираше у дома по един и същ маршрут, дори си избираше един и същ вагон и сядаше – когато беше възможно – на едно и също място. Ако всички бяха толкова предвидими, си беше помислила Кели, работата ѝ щеше да е много по-лесна. Веднага беше открила Кати на видеокамерите, но не и някой от обичайните им заподозрени. Най-големите престъпници в метрото в момента бяха хлапетата Къртис, но те търсеха портфейли и айфони, а не ключове.
Когато Кели изгледа записа от влака, на който Кати пътуваше по време на кражбата, едва не пропусна извършителя.
Потърпевшата беше заспала, облегната на стената на вагона, с кръстосани крака и увити около чантата си ръце. Кели беше толкова погълната да се оглежда за младежи с качулки и за двойки жени с шалове и бебета в ръце, че само бегло забеляза мъжа, който стоеше близо до краката на Кати. Определено не се вписваше в профила на някой, който движеше с джебчии. Висок и добре облечен, със сив шал, който беше увит два пъти около врата му, след което беше вдигнат над ушите и долната част на лицето му, сякаш все още беше навън и се бореше със студа. Мъжът стоеше с гръб към камерата, а погледът му беше забит решително в пода. С едно рязко движение се наведе напред, плавно се насочи към Кати Танинг, след което се изправи; дясната му ръка изчезна прекалено бързо в джоба му, за да може Кели да види какво държеше в нея.
Дали не си беше помислил, че жената държи портмоне в този външен джоб? Или телефон? Вероятно се беше разочаровал, когато беше осъзнал, че е откраднал само връзка с ключове? Въпреки това ги беше взел, защото щеше да е голям риск да се опита да ги върне, след което щеше да ги хвърли в някое кошче на път за вкъщи.
Кели беше прекарала последния си ден в отдел "Джебчийство" в опит да проследи крадеца на Кати през метрото. Най-добрата му снимка, която успя да извлече от записите, беше с ниска резолюция и въобще нямаше смисъл да я пуска в обращение. Мъжът беше от азиатски произход, само в това беше сигурна, и около метър и осемдесет висок. Видеокамерите записваха цветна картина и качеството беше внушително – човек можеше да си представи, че гледа новинарски репортаж на пътниците в метрото, – но това не можеше да ѝ гарантира разкриването на самоличността на извършителя. Камерите трябваше да са насочени в правилната посока, за да могат да дадат хубаво изображение. Много често – както беше и в този случай – крадецът се падаше в периферията на обхвата им. Увеличаването щеше да пикселизира изображението, докато най-важните детайли щяха да се смесят в хомогенна човешка фигура, която нямаше никакъв шанс да бъде идентифицирана.
– Да не сте била свидетелка на кражбата? – попита Кели и се върна в разговора със Зоуи Уокър. Със сигурност щеше да се обади по-рано, ако наистина беше видяла нарушителя. Вероятно госпожа Уокър беше намерила липсващите ключове, които можеха да изпратят в лабораторията за анализ.
– Имам информация за Вас – отвърна жената. Говореше официално, с рязък тон, граничещ с грубост, но в него се криеше някаква несигурност, което подсказваше, че е изнервена.
Кели отвърна внимателно:
– Слушам Ви.
Появи се сержантът и почука по часовника си. Кели посочи телефона и изрече безмълвно с устни: Дай ми минутка.
– Жертвата. Кати Танинг. Снимката ѝ се появи в раздела за обяви в "Лондон Газет" точно преди ключовете ѝ да бъдат откраднати.
Каквото и да беше очаквала да чуе от Зоуи Уокър, определено не беше това.