Выбрать главу

Кели седна.

– Какъв тип обява?

– Не съм сигурна. На страницата с обявите за запознанства е. В петък видях същата, на която мисля, че беше публикувана моя снимка.

– Мислите? – Кели не успя да прикрие скептицизма в гласа си. Усети колебанието у Зоуи Уокър.

– Жената на нея прилича на мен. Само че няма очила. Понякога нося контактни лещи – използвам от онези дневните, сещате ли се? – Уокър въздъхна. – Не ми вярвате. Мислите, че съм някаква луда, нали?

Кели си мислеше нещо много близко до това и изпита вина.

– Не е така. Просто се опитвам да установя фактите. Можете ли да ми кажете датите на обявите, които сте видели? – Изчака, докато Зоуи Уокър проверяваше календара, след което записа данните, които жената ѝ даде – снимката на Кати Танинг беше публикувана във вторник, 3 ноември, а нейната в петък, 13 ноември. – Ще погледна – обеща Кели, макар че не знаеше дали щеше да ѝ остане време, за да го стори. – Оставете на мен.

* * *

– Не. – Пол Пауъл беше непреклонен. – Имаше своите три месеца на размотаване в цивилни дрехи, докато останалите вършехме трудната част, време е да се заемеш с малко истинска полицейска работа.

Кели прехапа езика си, знаеше, че не бива да превръща сержант Пауъл в свой враг.

– Просто искам да говоря с Кати Танинг – обясни тя и се смъмри за умолителния тон в гласа си, – след което обещавам да се върна обратно. – Нямаше нищо по-дразнещо от незавършен случай и макар Зоуи Уокър да звучеше налудничаво, нещо не даваше мира на Кели. Възможно ли беше снимката на Кати наистина да се беше появила в обявите за запознанства? Възможно ли беше да не е била случайна жертва, а набелязана? Дори преследвана? Трудно ѝ беше да го повярва.

– Този случай вече не ти влиза в задълженията. Ако трябва да се проверява нещо, изпрати го на отдел "Джебчийство". Ако не ти стига работата, само ми кажи... – Кели вдигна ръце. Знаеше кога да спре.

* * *

Кати Танинг имаше къща в Епинг, недалеч от метростанцията. Зарадва се, когато чу Кели, и ѝ предложи да се видят във винения бар на Сефтън Стрийт, когато полицайката свърши работа. Кели веднага се съгласи, макар да беше наясно, че ако иска да разследва случай, по който вече не беше назначена, трябваше да действа сама.

* * *

– Значи не сте ги намерили? – Кати беше на тридесет и седем, практикуваше като личен лекар близо до Шепърдс Буш и имаше директен подход, който според Кели щеше да накара повечето ѝ пациенти да си тръгнат. На полицайката това ѝ харесваше.

– Съжалявам.

– Няма проблем. Не съм очаквала нещо различно. Но съм заинтригувана – каква е цялата тази работа с обявата?

Секретарката в "Газет" беше изненадващо услужлива. Тя ѝ изпрати цветно копие на всяка от страниците в раздела за реклами и обяви на двете дати, споменати от Зоуи Уокър. Кели ги разгледа, докато пътуваше с метрото, и бързо откри снимката, на която Зоуи беше разпознала Кати. Само преди няколко дни полицайката беше наблюдавала фотографа на "Метро" да прави безброй различни снимки на жената и беше забелязала как бретонът ѝ пада върху дясната ѝ страна, както и малката ресничка между веждите ѝ. Жената на снимката в "Газет" определено приличаше много на нея.

Кели постави изрезката от обявата на масата пред Кати и внимателно се вторачи в потърпевшата за реакция. Под изображението имаше малко информация, но самата обява беше заобиколена от предложения за компаньонки и чат линии. Дали личната лекарка не заработваше допълнително като операторка на телефон на доверието? Дали не беше момиче на повикване?

Първото нещо, което направи Кели, когато получи копия от обявите, беше да набере адреса – findtheone.com – в браузъра си. Това я отведе до празна страница, в центъра на която имаше бяла кутийка, която предполагаше, че се изисква парола, но по никакъв друг начин не ставаше ясно какво представлява сайтът или как човек може да получи такава парола.

Изненадата върху лицето на Кати беше искрена. Настъпи моментно мълчание, последвано от кратък изблик на смях. Жената взе обявата и я погледна от по-близо.

– Можеха да изберат по-хубав ъгъл, не мислиш ли?

– Ти ли си на снимката?

– Това е зимното ми палто.

Фотографията беше в близък план, фонът беше тъмен, без никакви различими детайли. Със сигурност беше направена в затворено помещение, помисли си Кели, макар че не знаеше защо е толкова сигурна. Кати гледаше към фотоапарата, но не право към него, взираше се някъде в далечината, сякаш умът ѝ беше другаде. Ясно се виждаше яката на тъмнокафяво палто и качулка с пух, спусната зад главата ѝ.