Време ли е за чай?
– Сложих чайника – казва приятелката ми в мига, в който ме вижда.
На пръв поглед къщата на Мелиса и Нийл е същата като моята – малък коридор с врата към всекидневната от едната страна и стълбище срещу нея. Приликата обаче свършва тук. В задната част на къщата на Мелиса, където в моята се намира малката ми кухня, има голямо пространство със странична извивка, която води към градината. Две огромни капандури позволяват на светлината да прониква вътре, а едната стена на къщата е съставена от плъзгащи се врати.
Следвам я в кухнята, където Нийл е седнал на барплота с лаптоп пред себе си. Бюрото на Мелиса е до прозореца и макар съпругът ѝ да има офис горе, често стои тук при нея.
– Здрасти, Нийл.
– Здрасти, Зоуи. Как си?
– Добре. – Колебая се, не знам дали да споделя какво се случва със снимките в "Газет", не знам дори дали мога да обясня какво точно се случва. Вероятно ако говоря по темата, ще се почувствам по-добре. – Случи ми се нещо странно – видях фотография на жена в "Лондон Газет", която много прилича на мен. – Засмивам се, но Мелиса спира да приготвя чая и ме поглежда със сериозен поглед. Приятелки сме от доста дълго време, за да мога да скрия нещо подобно от нея.
– Добре ли си?
– Да. Това е просто снимка, нищо повече. Реклама на сайт за запознанства или нещо подобно. Публикували са моя фотография. Поне така мисля. – Сега Нийл е този, който изглежда объркан, но не го виня. В думите ми няма никакъв смисъл. Сещам се за хлапето в метрото, което бягаше, за да настигне приятелките си, и се радвам, че нямаше никой познат наоколо, който да ме види как преиграх. Чудя се дали не съм изпаднала в някаква криза на средната възраст, дали не получавам панически атаки от невидими заплахи.
– Кога се случи това? – пита Нийл.
– Петък вечерта. – Оглеждам кухнята, но, разбира се, няма "Газет" наоколо. В моята къща кошчето за отпадъци винаги е претъпкано с вестници и кашони, но това на Мелиса е празно, изхвърлят го редовно. – Намерих я в раздела с рекламите и обявите. Имаше само телефонен номер, адрес на уебсайт и снимката.
– Твоята снимка – констатира Мелиса.
Двоумя се.
– На някоя, която прилича на мен. Саймън смята, че имам двойничка.
Нийл се засмива.
– Би разпознала себе си, нали?
Сядам на барплота до него и той затваря лаптопа си, след което го отмества настрани.
– Би трябвало, нали? Когато видях снимката във влака, бях убедена, че съм аз. Но когато се прибрах у дома и я показах на останалите, вече не бях толкова сигурна. Защо би била там?
– Обади ли се на номера? – пита Мелиса и се обляга на островчето срещу нас. Беше забравила за топлата напитка.
– Невалиден е. Нито пък сайтът – адресът беше нещо от рода на намери единствената точка ком, но когато го набереш, излиза празна страница с бяла кутийка в средата.
– Искаш ли да го погледна?
Нийл се занимава с Ай Ти. Не знам точно с какво, но веднъж ми го обясни с такива подробности, че се чувствам неудобно, задето не запомних нищо.
– Няма проблем, наистина. Имаш си работа.
– И то доста при това – унило добавя Мелиса. – Утре трябва да е в Кардиф, а до края на седмицата в Уестминстърския дворец[14]. Истинско щастие е, ако го видя веднъж седмично.
– Уестминстърският дворец? Уха. Какво е усещането?
– Скучно. – Нийл се ухилва. – Поне частта, в която ще бъда. Инсталирам нов файъруол[15], така че едва ли ще си пия чая с министър-председателя.
– Готова ли си с октомврийските документи? – питам Мелиса, изведнъж осъзнала повода за посещението си. Тя кима.
– На бюрото ми, точно върху оранжевата папка.
Писалището на приятелката ми е бяло и лъскаво, както всичко останало в кухнята ѝ Огромен компютър е заел по-голямата част от пространството, а няколко лавици над него съдържат всички документи за ресторантите. На бюрото ѝ има също и поставка за химикали, която Кейти направи за нея в час по трудово обучение в училище.
– Не мога да повярвам, че още я пазиш.
– Разбира се, че ще я пазя. Беше толкова мило от нейна страна да я направи за мен.
– Получи петица за нея – спомням си аз. Когато се преместихме да живеем до Мелиса и Нийл, бяхме в ужасно, дори плачевно положение с парите. Можех да работя повече смени в "Теско", но тъй като училището свършваше в три следобед, просто не беше възможно да ги поема. Докато не се намеси Мелиса. По онова време имаше само един ресторант и затваряше след обедния наплив. Прибираше децата ми и ги водеше в дома си, където гледаха телевизия, докато тя поръчваше храната за следващия ден. Готвеше с Кейти, Нийл учеше Джъстин как да слага RAM памет на компютърно дъно, а аз имах възможност да си плащам ипотеката.
14
Комплекс от сгради, датирани от англосанксонски времена, днес са седалище на двете камари на Парламента на Обединеното кралство. – Бел. Ред.
15
Специализиран софтуер, който проверява мрежовия трафик, преминаващ през него и разрешава или забранява достъпа по определени правила. – Бел. Ред.