Намирам снопчето разписки върху оранжевата папка под сгъната карта на метрото и тетрадка, изпълнена с листчета хартия, лепящи листчета и красивия почерк на Мелиса.
– Още планове за завладяването на света? – Шегувам се аз и посочвам към тетрадката. Нийл и Мелиса си разменят поглед, който няма как да не уловя. – О! Съжалявам. Не беше ли забавно?
– Това е новият ресторант. Нийл не е толкова въодушевен от идеята, колкото аз.
– Нямам проблем с ресторанта – отвръща съпругът ѝ. – По-скоро не съм толкова ентусиазиран от предстоящия фалит.
Мелиса завърта очи.
– Лишен си от способността да рискуваш.
– Вижте, всъщност мога да пропусна чая – казвам и взимам документите на приятелката си.
– О, остани! – настоява тя. – Няма да си спретнем семеен скандал, обещавам ти.
Засмивам се.
– Не е заради това – макар че донякъде е. – Тази вечер ще излизаме със Саймън.
– В работен ден? Какъв е поводът?
– Няма такъв – ухилвам се. – Ще се отдадем на малко понеделнишки романс.
– Вие двамата сте като тийнейджъри.
– Все още са прясно влюбени – намесва се Нийл. – Ние бяхме същите някога. – Намига на Мелиса.
– Бяхме ли?
– Почакай да ги удари седемгодишната скука, Мел, тогава ще гледат телевизор в леглото и ще се карат кой не е сложил капачката на тубичката паста за зъби.
– Правим доста и от това – засмивам се. – Ще се видим скоро.
Когато се прибирам, предната врата е отключена и палтото на Саймън е преметнато в края на парапета. Изкачвам стълбите до преустроеното таванско помещение и чукам на вратата.
– Какво правиш у дома толкова рано?
– Хей, красавице, не те чух, че идваш. Как мина денят ти? Не можах да се концентрирам в службата, затова си донесох малко работа вкъщи. – Изправя се, за да ме целуне, като внимава да не си удари главата в ниската греда. Преустройването на тавана беше направено от предишните собственици, но въобще не бяха вложили пари в него. Бяха работили около оригиналните греди и макар помещението да беше голямо, човек можеше да стои прав само в средата му.
Поглеждам към една купчина с листове близо до мен и виждам напечатан списък с имена, като под всяко от тях има кратка биография.
– Интервюта, които трябва да направя за статията, върху която работя – обяснява Саймън, когато забелязва, че ги гледам. Взима листите и ги оставя в другия край, за да мога да се облегна на бюрото му. – Истински кошмар е да ги опазя, без да ги изгубя някъде.
– Не знам как въобще намираш нещо. – Чекмеджетата ми на работа може и да са пълна каша, но бюрото ми е почти празно. До тавата ми за входящи документи стои само снимка на децата и растение. Всяка вечер, преди да си тръгна, се уверявам, че всичко е чинно подредено. В края на работния ден си правя списък със задачите, които трябва да свърша на следващия, дори някои от тях да са неща, които правя на автопилот, веднага след като пристигна в службата – да прочета пощата, да изслушам оставените на телефона съобщения, да направя чай.
– Организиран хаос. – Саймън се стоварва на въртящия се стол пред бюрото и тупа коляното си, за да седна в скута му. Засмивам се и се възползвам от поканата, едната ми ръка е около врата му за баланс. Целувам го и оставям тялото си да се отпусне върху неговото, след което неохотно се отдръпвам.
– Запазих ни маса в "Бела Дона".
– Чудесно.
Не съм от жените, които обръщат прекалено голямо внимание на себе си. Не харча пари за дрехи и разкрасителни продукти и ако децата си спомнят рождения ми ден, това е всичко, което има смисъл за мен. Мат не беше мъж, който си падаше по цветята и романтиката дори когато бяхме млади, и аз не бях по-различна от него. Саймън се смее на циничната ми природа и казва, че бавно изважда на бял свят по-нежната ми страна. Той ме глези и на мен ми харесва. След годините на борба за възможността да сложа храна на масата ни, една вечеря навън все още си е лукс, но истинският десерт е времето, което прекарваме заедно. Само ние двамата.
Взимам си душ и си измивам косата, пръскам парфюм на китките си и ги потърквам една в друга, оставям аромата да се разнесе около мен. Обличам рокля, която не съм носила от известно време, и изпитвам облекчение, когато виждам, че все още ми става. Изваждам чифт черни обувки на високи токчета сред бъркотията в долната част на гардероба ми. Когато Саймън се нанесе, понатъпках дрехите си, за да направя място за неговите, но дори така се наложи да остави някои от нещата си в преустроената таванска стая. Къщата има три спални, но и трите са малки: в тази на Джъстин има единично легло, а в спалнята на Кейти едва има място около нейното двойно.