– Мамо, "Дванайсета нощ" беше текстът, на който ни изпитваха по литература. Знам го наизуст. Той ми каза, че съм създадена да играя Виола. Прослушването буквално мина там и тогава – беше доста шантаво, – но получих ролята! Останалите актьори репетират от седмици, а аз трябва да се справя за една.
Главата ми е замаяна.
– Кой е този човек? Знаеш ли нещо за него?
– Казва се Айзък. Оказа се, че сестра му учи в училището на София, така че не е напълно непознат. Работил е в Единбург и – това е най-вълнуващата част – трупата ще тръгне на турне с "Дванайсета нощ"! Изключително амбициозен е и много талантлив.
На лицето на Кейти забелязвам още нещо. Нещо различно от вълнението за актьорското начинание.
– Хубав ли е?
Дъщеря ми се изчервява.
– Много.
– О, Кейти!
– Какво? Мамо, всичко е наред, имаш думата ми. Мисля, че ще го харесаш.
– Добре. Можеш да го поканиш.
Тя се изсмива.
– Запознахме се вчера, мамо, не мога да го накарам да идва на среща с нашите.
– Е, няма да тръгнеш на турне, докато не го направиш, така че... – Гледаме се сърдито една друга, докато Саймън не се намесва.
– Не искате ли да поговорим по темата, когато се почувстваш по-добре?
– Сега се чувствам по-добре – отвръщам аз, но инатът ми е премазан от замайване, което ме принуждава да затворя очи.
– Ама, разбира се, че си. Хайде – в леглото.
Спомням си обещанието му.
– Обади ли се в полицията?
– Да. Разговарях с някакъв старши от разследващия екип.
– Рампело?
– Така мисля. Казах му колко си разтревожена заради обявата – онази със снимката, на която мислиш, че си ти...
– Аз съм.
– ...и човекът каза, че разбира притеснението ти, но в момента не мислят, че убийството на Таня Бекет е свързано с други престъпления.
– Трябва да има някаква връзка – настоявам аз. – Не може да е съвпадение.
– Дори не я познаваш – намесва се Джъстин. – Защо се тревожиш толкова много?
– Защото е била убита, Джъс! – Синът ми не реагира по никакъв начин и в отчаянието си поглеждам Кейти. – И защото снимката ми...
– ...не е твоята снимка, мила – прекъсва ме Саймън.
– ...защото снимката ми беше в абсолютно същата обява като нейната. Така че имам пълното право да се тревожа, нали?
– Подобни реклами не са съпроводени от импулсни телефони, освен ако не са измама – казва Саймън.
– Какво общо има това с всичко?
– Компаньонка ли е била? – пита Кейти.
– Рисковете на професията – казва Джъстин. Свива рамене и заема предишната си поза на дивана с телефона в ръка.
– По новините казаха, че е учителка, а не компаньонка. – Мисля си за снимката, която бяха използвали във вестника – на нея бяха Таня и приятелят ѝ. Представям си заглавието над статията за собственото ми убийство и се чудя каква ли фотография ще изберат за нея; чудя се дали ще поискат коментар от Греъм Халоу.
– В обявата не се казва нищо за компаньонски услуги, нали, мамо? – пита Кейти.
– Има уебсайт. – Притискам длан в челото си, за да си спомня. – Намери единствената точка ком.
– Звучи ми като сайт за запознанства. Може би е била убита от някого, с когото се е запознала онлайн.
– Вече не искам да излизаш сама – казвам на Кейти. Тя ме поглежда втрещена.
– Заради едно убийство в другия край на Лондон? Мамо, не ставай смешна. Хора биват убивани през цялото време.
– Мъже, да. Момчета от банди. Наркомани и други откачалки. Но не и млади жени, които се прибират от работа. Или ще излизаш с приятели, или въобще няма да излизаш.
Кейти поглежда Саймън, но този път той ме подкрепя.
– Просто искаме да си в безопасност.
– Това е практически невъзможно. Какво ще кажете за работата ми? В събота не свършвам по-рано от десет и тридесет в ресторанта, а сега съм част от "Дванайсета нощ" и ще репетирам през повечето вечери. Няма как, ще се налага да се прибирам сама. – Имам намерение да отговоря, но Кейти ме прекъсва, не грубо, но настоятелно. – Аз съм голямо момиче, мамо. Внимателна съм. Няма нужда да се тревожиш за мен.
Но го правя. Тревожа се за нея, когато се прибира от работа всяка вечер, а главата ѝ е в облаците от мечти за червени килими и слава. Тревожа се за всички жени като Кати Танинг и Таня Бекет, които нямат никаква представа какво им е приготвил животът. Тревожа се и за себе си. Не знам какво означават тези обяви или защо снимката ми се появи в една от тях, но опасността е съвсем истинска. Не мога да я видя, но мога да я почувствам. Тя приближава.