– Тревата на съседа винаги е по-зелена, нали така? Не след дълго Кейти и Джъстин ще се изнесат и тогава ще се щураш из празната къща и ще се молиш да са тук.
– Вероятно. О, това ми напомня, какво си сторила със сина ми, за бога?
Мелиса мигновено придобива разтревожено изражение и аз се чувствам зле, че съм се опитала да се пошегувам. Обяснявам:
– Във вторник ми даде пари за наем. Без да съм го молила. Разбрах, че си го повишила.
– О, ясно! Заслужава си повишението – върши страхотна работа, а и имам нужда от управител. Нещата се наредиха чудесно.
Въпреки това нещо продължава да я тревожи. Задържам погледа ѝ, докато тя не поглежда встрани, навън през прозореца и към грозната ни градина. Най-накрая проговаря:
– Повишението в заплащането... – поглежда ме. – Става въпрос за пари под масата. – Повдигам вежда. Аз съм нейна приятелка, но също така съм и нейна счетоводителка. Подозирам, че не би ми казала, ако не бях засегнала въпроса за увеличеното възнаграждение на Джъстин.
– Когато клиентите плащат в кеш, не всичко минава по каналния ред. Имам резервен фонд. С него покривам някои от сметките си, без да се налага да пипам парите от бизнеса.
– Разбирам. – Вероятно трябва да се боря със съвестта си, но по мое мнение Мелиса не наранява никого. Тя не е някой глобален търговец, който прикрива данъци чрез офшорни сметки. Тя е една местна бизнесдама, която се опитва да преживява като повечето от нас.
– Не става въпрос за чист егоизъм, да знаеш. – От изражението на приятелката си виждам, че съжалява, задето ми е споделила. Притеснява се, че ще я укоря. – Така на Джъстин няма да му се налага да плаща данъци върху тези пари и ще може да започне да си заделя.
Трогната съм, че дори е помислила за това.
– Трябва ли да ти благодаря, че се е сетил да ми даде пари за наем?
– Може и да сме си поговорили малко по темата... – Изражението на лицето ѝ е артистично невинно, което ме разсмива.
– Е, благодаря ти. Чудесно е да видя, че най-накрая е пораснал. Не се ли притесняваш, че някой може да те изпорти на данъчните? – питам аз, тъй като счетоводителката в мен се обажда. Не само Мелиса трябва да се тревожи за това. Ако я хванат, ще повлече и мен.
– Ти си единствената, която знае.
– Какво да знам? – Ухилвам се. – По-добре да се облека – трябва да повърна. – Все още нося долнището, с което бягам, и тениската, с която спах снощи, и внезапно откривам че мириша на болест. – По-късно ще се запозная с новия приятел-режисьор на Кейти – ще мине да я вземе за репетиция.
– Приятел?
– Тя не го нарича така, но познавам добре дъщеря си. Срещна го едва в понеделник, но се кълна, че оттогава не сме водили разговор, в който да не спомене името му. Айзък това, Айзък онова. Здраво е хлътнала. – Чувам скърцане от стълбите и спирам да говоря точно преди Кейти да се появи в кухнята.
– Уха, я се виж! – посреща я Мелиса и става да я прегърне. Кейти е облякла сиви дънки, които са впити по тялото ѝ и изглеждат, сякаш са пръскани със спрей, и златиста лъскава риза, която се повдига, когато обгръща ръце около Мел.
– Това ли е прочутата ти пилешка супа? Има ли още?
– Колкото искаш. Тъкмо разбрах за Айзък... – Мелиса набляга на гласните в името му и Кейти ме поглежда подозрително. Не казвам нищо.
– Той е чудесен режисъор – обяснява дъщеря ми предвзето. Чакаме, но тя няма намерение да налапа стръвта.
– Мога ли да попитам за парите? – изстрелва Мелиса, както винаги – бизнесът преди всичко. – Наясно съм, че актьорството не е една от най-доходоносните професии, но поне ще покрие ли разноските ти?
Паузата от страна на Кейти ми разкрива всичко, което ми е необходимо да знам.
– О, мила, смятах, че това е истинска работа!
– Такава е. Ще ни платят в края на турнето, веднага след като получим парите от билетите и покрием разходите.
– Значи в крайна сметка ще си поделите печалбата? – пита Мелиса.
– Точно така.
– Ами ако няма такава? – изстрелвам бързо аз.
Кейти ми се нахвърля.
– Пак започваш! Защо просто не ми кажеш, че не струвам, мамо? Че никой няма да дойде, за да ме гледа, и всички ще изгубим парите си... – Спира се, но вече е прекалено късно.
– Какви пари? За подялбата на печалбата ми е ясно – донякъде, – но, моля те, кажи ми, че не си дала пари на някакъв младеж, който току-що си срещнала!
Мелиса става.
– Мисля, че трябва да си вървя. Браво за ролята, Кейти. – Приятелката ми ме дарява със сериозен поглед, който ми казва: Бъди мила с нея, и си тръгва.
– Какви пари, Кейти? – настоявам да разбера.
Дъщеря ми слага купичка със супа в микровълновата и натиска бутона за затопляне.